Iohannem 6
1 Post haec abiit Iesus trans mare Galilaeae, quod est Tiberiadis:
След това Исус отиде на отвъдната страна на галилейското, тоест, тивериадското езеро FOOTNOTE ( Гръцки: Море; ) и навсякъде другаде в това евангелие.
2 et sequebatur eum multitudo magna, quia videbant signa, quae faciebat super his, qui infirmabantur.
И подир Него вървеше едно голямо множество; защото гледэяяя
3 Subiit ergo in montem Iesus: et ibi sedebat cum discipulis suis.
И Исус се изкачи на хълма, и там седеше с учениците Си.
4 Erat autem proximum Pascha dies festus Iudaeorum.
А наближаваше юдейският празник пасхата.
5 Cum sublevasset ergo oculos Iesus, et vidisset quia multitudo maxima venit ad eum, dixit ad Philippum: Unde ememus panes, ut manducent hi?
Исус, като подигна очи и видя, че иде към Него народ, каза на Филипа: Отгде да купим хляб да ядат тия?
6 Hoc autem dicebat tentans eum: ipse enim sciebat quid esset facturus.
(А това каза за да го изпита; защото Той си знаеше какво щеше да направи).
7 Respondit ei Philippus: Ducentorum denariorum panes non sufficiunt eis, ut unusquisque modicum quid accipiat.
Филип му отговори: за двеста динари хляб не ще им стигне, за да вземе всеки по малко.
8 Dicit ei unus ex discipulis eius, Andreas frater Simonis Petri:
Един от учениците Му, Андрей, брат на Симона Петра, Му каза:
9 Est puer unus hic, qui habet quinque panes ordeaceos, et duos pisces: sed haec quid sunt inter tantos?
Тук има едно момченце, у когото се намират пет ечемичени хляба и две риби; но какво са те за толкова хора.
10 Dixit ergo Iesus: Facite homines discumbere. Erat autem foenum multum in loco. Discumberunt ergo viri, numero quasi quinque millia.
Исус рече: накарайте човеците да насядат. А на това място имаше много трева; и тъй, насядаха около пет хиляди мъже на брой.
11 Accepit ergo Iesus panes: et cum gratias egisset, distribuit discumbentibus: similiter et ex piscibus quantum volebant.
Исус, прочее, взе хлябовете и, като благодари, раздаде ги на седналите; така и на рибите колкото искаха.
12 Ut autem impleti sunt, dixit discipulis suis: Colligite quae superaverunt fragmenta, ne pereant.
И като се наситиха, каза на учениците Си: Съберете останалите къшеи, за да не се изгуби нищо.
13 Collegerunt ergo, et impleverunt duodecim cophinos fragmentorum ex quinque panibus ordeaceis, et duobus piscibius quae superfuerunt his, qui manducaverant.
И тъй, от петте ечимичени хляба събраха, и напълниха дванадесет коша с къшеи, останали на тия, които бяха яли.
14 Illi ergo homines cum vidissent quod Iesus fecerat signum, dicebant: Quia hic est vere propheta, qui venturus est in mundum.
Тогава човеците, като видяха знамението, което Той извърши, казаха: Наистина, Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.
15 Iesus ergo cum cognovisset quia venturi essent ut raperent eum, et facerent eum regem, fugit iterum in montem ipse solus.
И тъй, Исус като разбра, че ще дойдат да Го вземат на сила, за да Го направят цар, пак се оттегли сам на хълма.
16 Ut autem sero factum est, descenderunt discipuli eius ad mare.
А когато се свечери, учениците Му слязоха на езерото,
17 Et cum ascendissent navim, venerunt trans mare in Capharnaum: et tenebrae iam factae erant: et non venerat ad eos Iesus.
и влязоха в ладия и отиваха отвъд езерото в Капернаум. И беше се вече стъмнило а Исус не бе дошъл още при тях;
18 Mare autem, vento magno flante, exurgebat.
и езерото се вълнуваше, понеже духаше силен вятър.
19 Cum remigassent ergo quasi stadia viginti quinque aut triginta, vident Iesum ambulantem supra mare, et proximum navi fieri, et timuerunt.
И като бяха гребали около двадесет и пет или тридесет стадии, видяха Исуса, че ходи по езерото и се приближава към ладията; и уплашиха се.
20 Ille autem dicit eis: Ego sum, nolite timere.
Но той им каза: Аз съм; не бойте се!
21 Voluerunt ergo accipere eum in navim: et statim navis fuit ad terram, in quam ibant.
Затова бяха готови да Го вземат в ладията; и веднага ладията се намери при сушата, към която отиваха.
22 Altera die, turba, quae stabat trans mare, vidit quia navicula alia non erat ibi nisi una, et quia non introisset cum discipulis suis Iesus in navim, sed soli discipuli eius abiissent:
На другия ден, народът, който стоеше отвъд езерото, като бе видял, че там няма друга ладийка, освен едната, и че Исус не беше влязъл с учениците Си в ладийката, но че учениците Му бяха тръгнали сами,
23 aliae vero supervenerunt naves a Tiberiade iuxta locum ubi manducaverunt panem, gratias agentes Deo.
(обаче други ладийки бяха дошли от Тивериада близо до мястото гдето бяха яли хляба, след като Господ бе благодарил),
24 Cum ergo vidisset turba quia Iesus non esset ibi, neque discipuli eius, ascenderunt in naviculas, et venerunt Capharnaum quaerentes Iesum.
и тъй, народът, като видя че няма там Исуса, нито учениците Му, те сами влязоха в ладийката и дойдоха в Капернаум и търсиха Исуса.
25 Et cum invenissent eum trans mare, dixerunt ei: Rabbi, quando huc venisti?
И като Го намериха отвъд езерото, рекоха Му: Учителю, кога си дошъл тука?
26 Respondit eis Iesus, et dixit: Amen, amen dico vobis: quaeritis me non quia vidistis signa, sed quia manducastis ex panibus, et saturati estis.
В отговор Исус им рече: Истина, истина ви казвам, търсите Ме, не защото видяхте знамения, а защото ядохте от хлябовете и се наситихте.
27 Operamini non cibum, qui perit, sed qui permanet in vitam aeternam, quem Filius hominis dabit vobis. Hunc enim Pater signavit Deus. (aiōnios g166)
Работете, не за храна, която се разваля, а за храна която трае за вечен живот, която Човешкият Син ще ви даде; защото Отец, Бог, Него е потвърдил с печата Си. (aiōnios g166)
28 Dixerunt ergo ad eum: Quid faciemus ut operemur opera Dei?
Затова те Му рекоха: Какво да сторим, за да вършим Божиите дела?
29 Respondit Iesus, et dixit eis: Hoc est opus Dei, ut credatis in eum quem misit ille.
Исус в отговор им рече: Това е Божието дело, да повярвате в Този, Когото Той е изпратил.
30 Dixerunt ergo ei: Quod ergo tu facis signum ut videamus, et credamus tibi? quid operaris?
Тогава Му рекоха: Че Ти какво знамение правиш, за да видим и да Те повярваме? Какво вършиш?
31 Patres nostri manducaverunt manna in deserto, sicut scriptum est: Panem de caelo dedit eis manducare.
Бащите ни са яли манната в пустинята, както е писано: Хляб от небето им даде да ядат.
32 Dixit ergo eis Iesus: Amen, amen dico vobis: Non Moyses dedit vobis panem de caelo, sed Pater meus dat vobis panem de caelo verum.
На това Исус им рече: Истина, истина ви казвам, не Моисей ви даде хляб от небето; а Отец Ми ви дава истинския хляб от небето.
33 Panis enim verus est, qui de caelo descendit, et dat vitam mundo.
Защото Божият хляб е хлябът, който слиза от небето и дава живот на света.
34 Dixerunt ergo ad eum: Domine, semper da nobis panem hunc.
Те, прочее, Му рекоха: Господи, давай ни винаги тоя хляб.
35 Dixit autem ei Iesus: Ego sum panis vitae: qui venit ad me, non esuriet: et qui credit in me, non sitiet in aeternum.
Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее.
36 Sed dixi vobis quia et vidistis me, et non credidistis.
Но казвам ви, че вие Ме видяхте, и пак не вярвате.
37 Omne quod dat mihi Pater, ad me veniet: et eum, qui venit ad me, non eiiciam foras:
Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене никак няма да го изпъдя;
38 quia descendi de caelo, non ut faciam voluntatem meam, sed voluntatem eius, qui misit me.
защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който Ме е изпратил.
39 Haec est autem voluntas eius, qui misit me, Patris: ut omne, quod dedit mihi, non perdam ex eo, sed resuscitem illud in novissimo die.
И ето волята на Този, Който Ме е пратил: от всичко, което Ми е дал, да не изгубя нищо, но да го възкреся в последния ден.
40 Haec est autem voluntas Patris mei, qui misit me: ut omnis, qui videt Filium, et credit in eum, habeat vitam aeternam, et ego resuscitabo eum in novissimo die. (aiōnios g166)
Защото това е волята на Отца Ми: всеки, който види Сина и повярва в Него, да има вечен живот, и Аз да го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
41 Murmurabant ergo Iudaei de illo, quia dixisset: Ego sum panis vivus, qui de caelo descendi,
Тогава юдеите роптаеха против Него, за гдето рече: Аз съм хлябът, който е слязъл от небето.
42 et dicebant: Nonne hic est Iesus filius Ioseph, cuius nos novimus patrem, et matrem? Quomodo ergo dicit hic: Quia de caelo descendi?
И казаха: Не е ли този Исус, Иосифовият син, Чиито баща и майка ние познаваме? Как казва Той сега: Аз съм слязъл от небето?
43 Respondit ergo Iesus, et dixit eis: Nolite murmurare in invicem:
Исус в отговор им рече: Не роптайте помежду си.
44 nemo potest venire ad me, nisi Pater, qui misit me, traxerit eum: et ego resuscitabo eum in novissimo die.
Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил и Аз ще го възкреся в последния ден.
45 Est scriptum in Prophetis: Et erunt omnes docibiles Dei. Omnis, qui audivit a Patre, et didicit, venit ad me.
Писано е в пророците: Всички ще бъдат научени от Бога. Всеки, който е чул от Отца, и се е научил, дохожда при Мене.
46 Non quia Patrem vidit quisquam, nisi is, qui est a Deo, hic vidit Patrem.
Не, че е видял някой Отца, освен Онзи, Който е от Бога. Той е видял Отца.
Истина, истина ви казвам, Който вярва [в Мене] има вечен живот. (aiōnios g166)
48 Ego sum panis vitae.
Аз съм хлябът на живота.
49 Patres vestri manducaverunt manna in deserto, et mortui sunt.
Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха.
50 Hic est panis de caelo descendens: ut si quis ex ipso manducaverit, non moriatur.
Тоя е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре.
51 Ego sum panis vivus, qui de caelo descendi. Si quis manducaverit ex hoc pane, vivet in aeternum: et panis, quem ego dabo, caro mea est pro mundi vita. (aiōn g165)
Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее до века; да! и хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът [която Аз ще дам] за живота на света. (aiōn g165)
52 Litigabant ergo Iudaei ad invicem, dicentes: Quomodo potest hic nobis carnem suam dare ad manducandum?
Тогава юдеите взеха да се препират помежду си, казвайки: Как може Този да ни даде да ядем от плътта Му?
53 Dixit ergo eis Iesus: Amen, amen dico vobis: Nisi manducaveritis carnem Filii hominis, et biberitis eius sanguinem, non habebitis vitam in vobis.
Затова Исус им рече: Истина, истина ви казвам, ако не ядете плътта на Човешкия Син, и не пиете кръвта Му, нямате живот в себе си.
54 Qui manducat meam carnem, et bibit meum sanguinem, habet vitam aeternam: et ego resuscitabo eum in novissimo die. (aiōnios g166)
Който се храни с плътта Ми и пие кръвта Ми, има вечен живот; и Аз ще го възкреся в последния ден. (aiōnios g166)
55 Caro enim mea, vere est cibus: et sanguis meus, vere est potus.
Защото моята плът е истинска храна, и Моята кръв е истинско питие.
56 qui manducat meam carnem, et bibit meum sanguinem, in me manet, et ego in illo.
Който се храни с Моята плът и пие Моята кръв, той пребъдва в Мене, и Аз в него.
57 Sicut misit me vivens Pater, et ego vivo propter Patrem: et qui manducat me, et ipse vivet propter me.
Както живият Отец Ме е пратил, и Аз живея чрез Отца, така и онзи, който се храни с Мене, ще живее чрез Мене.
58 Hic est panis, qui de caelo descendit. Non sicut manducaverunt patres vestri manna, et mortui sunt. Qui manducat hunc panem, vivet in aeternum. (aiōn g165)
Тоя е хлябът, който слезе от небето; онзи който се храни с тоя хляб, ще живее до века, а не както бащите ви ядоха и измряха. (aiōn g165)
59 Haec dixit in synagoga docens, in Capharnaum.
Това рече Исус в синагогата, като поучаваше в Капернаум.
60 Multi ergo audientes ex discipulis eius, dixerunt: Durus est hic sermo, et quis potest eum audire?
И тъй, мнозина от учениците Му, като чуха това, рекоха; Тежко е това учение; кой може да го слуша?
61 Sciens autem Iesus apud semetipsum quia murmurarent de hoc discipuli eius, dixit eis: Hoc vos scandalizat?
Но Исус като знаеше в Себе Си, че учениците Му за туй негодуват, рече им: Това ли ви съблазнява?
62 Si ergo videritis Filium hominis ascendentem ubi erat prius?
Тогава, какво ще кажете, ако видите Човешкия Син да възлиза там, гдето е бил изпърво?
63 Spiritus est, qui vivificat: caro non prodest quidquam. verba, quae ego locutus sum vobis, spiritus et vita sunt.
Духът е, който дава живот; плътта нищо не ползува; думите, които съм ви говорил, дух са и живот са.
64 Sed sunt quidam ex vobis, qui non credunt. Sciebat enim ab initio Iesus qui essent credentes, et quis traditurus esset eum.
Но има някои от вас, които не вярват. Защото Исус отначало знаеше кои са невярващите, и кой е тоя, който щеше да Го предаде.
65 Et dicebat: Propterea dixi vobis, quia nemo potest venire ad me, nisi fuerit ei datum a Patre meo.
И каза: Затова ви рекох, че никой не може да дойде при Мене ако не му е дадено от Отца.
66 Ex hoc multi discipulorum eius abierunt retro: et iam non cum illo ambulabant.
Поради това мнозина от учениците Му отстъпиха, и не ходеха вече с Него.
67 Dixit ergo Iesus ad duodecim: Numquid et vos vultis abire?
За туй Исус рече на дванадесетте: Да не искате и вие да си отидете?
68 Respondit ergo ei Simon Petrus: Domine, ad quem ibimus? verba vitae aeternae habes. (aiōnios g166)
Симон Петър Му отговори: Господи, при кого да отидем? Ти имаш думи на вечен живот. (aiōnios g166)
69 et nos credimus, et cognovimus quia tu es Christus Filius Dei.
и ние вярваме и знаем, че Ти си [Христос, Син на живия Бог] Светият Божий.
70 Respondit eis Iesus: Nonne ego vos duodecim elegi: et ex vobis unus diabolus est?
Исус им отговори: Не Аз ли избрах вас дванадесет, и един от вас е дявол?
71 Dicebat autem de Iuda Simonis Iscariotis: hic enim erat traditurus eum, cum esset unus ex duodecim.
Той говореше за Юда Симонов Искариотски; защото той, един от дванадесетте, щеше да Го предаде.
