Job 32
1 Omiserunt autem tres viri isti respondere Iob, eo quod iustus sibi videretur.
И така, тия трима човека престанаха да отговарят на Иова, защото беше праведен пред своите си очи.
2 Et iratus, indignatusque est Eliu filius Barachel Buzites, de cognatione Ram: iratus est autem adversum Iob, eo quod iustum se esse diceret coram Deo.
Тогава пламна гневът на вузеца Елиу, син на Варахиила, от Арамовото семейство. Гневът му пламна против Иова, защото оправдаваше себе си наместо Бога
3 Porro adversum amicos eius indignatus est, eo quod non invenissent responsionem rationabilem, sed tantummodo condemnassent Iob.
тоже против тримата му приятели пламна гневът му, защото бяха осъдили Иова без да му намерят отговор.
4 Igitur Eliu expectavit Iob loquentem: eo quod seniores essent qui loquebantur.
А Елиу беше чакал да говори на Иова, защото другите бяха по-стари от него.
5 Cum autem vidisset quod tres respondere non potuissent, iratus est vehementer.
Но когато Елиу видя, че нямаше отговор в устата на тия трима мъже, гневът му пламна.
6 Respondensque Eliu filius Barachel Buzites, dixit: Iunior sum tempore, vos autem antiquiores, idcirco demisso capite, veritus sum vobis indicare meam sententiam.
Тогава вузецът Елиу, син на Варахиила, в отговор рече: - Аз съм млад, а вие много стари; Затова се посвених, и не смеех да ви явя моето мнение.
7 Sperabam enim quod aetas prolixior loqueretur, et annorum multitudo doceret sapientiam.
Аз рекох: Дните нека говорят, И многото години нека учат мъдрост.
8 Sed, ut video, Spiritus est in hominibus, et inspiratio Omnipotentis dat intelligentiam.
Но има дух в човека; Вдъхновението на Всемогъщия го вразумява.
9 Non sunt longaevi sapientes, nec senes intelligunt iudicium.
Не че човеците са велики, за това ще са и мъдри, Нито че са стари, за това ще разбират правосъдието.
10 Ideo dicam: Audite me, ostendam vobis etiam ego meam sapientiam.
Прочее, казвам: Слушайте мене; Нека явя и аз мнението си.
11 Expectavi enim sermones vestros, audivi prudentiam vestram, donec disceptaremini sermonibus:
Ето, чаках докато вие говорехте, Слушах разсъжденията ви, Когато търсехте какво да кажете;
12 Et donec putabam vos aliquid dicere, considerabam: sed, ut video, non est qui possit arguere Iob, et respondere ex vobis sermonibus eius.
Внимателно ви слушах, И ето, ни един от вас не убеди Иова, Нито отговори на думите му;
13 Ne forte dicatis: Invenimus sapientiam, Deus proiecit eum, non homo.
За да не речете: Ние намерихме мъдрост. Бог ще го свали, а не човек.
14 Nihil locutus est mihi, et ego non secundum sermones vestros respondebo illi.
Понеже той не е отправил думите си против мене, То и аз няма да му отговоря според вашите речи.
15 Extimuerunt, nec responderunt ultra, abstuleruntque a se eloquia.
Те се смайват, не отговарят вече, Не намират ни дума да кажат.
16 Quoniam igitur expectavi, et non sunt locuti: steterunt, nec ultra responderunt:
А да чакам ли аз понеже те не говорят, - Понеже стоят и не отговарят вече?
17 Respondebo et ego partem meam, et ostendam scientiam meam.
Нека отговоря и аз от моя страна, Нека явя и аз мнението си.
18 Plenus sum enim sermonibus, et coarctat me spiritus uteri mei.
Защото съм пълен с думи; Духът в мене дълбоко ме притиска.
19 En venter meus quasi mustum absque spiraculo, quod lagunculas novas disrumpit.
Ето коремът ми е като вино неотворено, Близо е да се разпукне като нови мехове.
20 Loquar, et respirabo paululum: aperiam labia mea, et respondebo.
Ще проговоря, за да ми стане по-леко; Ще отворя устните си и ще отговоря.
21 Non accipiam personam viri, et Deum homini non aequabo.
Далеч от мене да гледам на лице, Или да полаская човека.
22 Nescio enim quamdiu subsistam, et si post modicum tollat me Factor meus.
Защото не зная да лаская; Иначе Създателят ми би ме отмахнал веднага.
