Job 24
1 Ab Omnipotente non sunt abscondita tempora: qui autem noverunt eum, ignorant dies illius.
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Alii terminos transtulerunt, diripuerunt greges, et paverunt eos.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Asinum pupillorum abegerunt, et abstulerunt pro pignore bovem viduae.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Subverterunt pauperum viam, et oppresserunt pariter mansuetos terrae.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Alii quasi onagri in deserto egrediuntur ad opus suum: vigilantes ad praedam, praeparant panem liberis.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 Agrum non suum demetunt: et vineam eius, quem vi oppresserint, vindemiant.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Nudos dimittunt homines, indumenta tollentes, quibus non est operimentum in frigore:
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 Quos imbres montium rigant: et non habentes velamen, amplexantur lapides.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Vim fecerunt depraedantes pupillos, et vulgum pauperem spoliaverunt.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Nudis et incedentibus absque vestitu, et esurientibus tulerunt spicas.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Inter acervos eorum meridiati sunt, qui calcatis torcularibus sitiunt.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 De civitatibus fecerunt viros gemere, et anima vulneratorum clamavit, et Deus inultum abire non patitur.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Ipsi fuerunt rebelles lumini, nescierunt vias eius, nec reversi sunt per semitas eius.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Mane primo consurgit homicida, interficit egenum et pauperem: per noctem vero erit quasi fur.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Oculus adulteri observat caliginem, dicens: Non me videbit oculus: et operiet vultum suum.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 Perfodit in tenebris domos, sicut in die condixerant sibi, et ignoraverunt lucem.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Si subito apparuerit aurora, arbitrantur umbram mortis: et sic in tenebris quasi in luce ambulant.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Levis est super faciem aquae: maledicta sit pars eius in terra, nec ambulet per viam vinearum.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Obliviscatur eius misericordia: dulcedo illius vermes: non sit in recordatione, sed conteratur quasi lignum infructuosum.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Pavit enim sterilem, et quae non parit, et viduae bene non fecit.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Detraxit fortes in fortitudine sua: et cum steterit, non credet vitae suae.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Dedit ei Deus locum poenitentiae, et ille abutitur eo in superbiam: oculi autem eius sunt in viis illius.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Elevati sunt ad modicum, et non subsistent, et humiliabuntur sicut omnia, et auferentur, et sicut summitates spicarum conterentur.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 Quod si non est ita, quis me potest arguere esse mentitum, et ponere ante Deum verba mea?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
