Job 17
1 Spiritus meus attenuabitur, dies mei breviabuntur, et solum mihi superest sepulchrum.
Духът ми чезне, дните ми гаснат, мене вече гробът чака.
2 Non peccavi, et in amaritudinibus moratur oculus meus.
Сигурно ми се присмиват; И окото ми трябва постоянно да гледа огорченията им!
3 Libera me Domine, et pone me iuxta te, et cuiusvis manus pugnet contra me.
Дай, моля, поръчителство; стани ми поръчител при Себе Си; Кой друг би дал ръка на мене?
4 Cor eorum longe fecisti a disciplina, propterea non exaltabuntur.
Защото си скрил сърцето им от разум; Затова няма да ги възвисиш.
5 Praedam pollicetur sociis, et oculi filiorum eius deficient.
Който заради плячка предава приятели - Очите на чадата му ще изтекат.
6 Posuit me quasi in proverbium vulgi, et exemplum sum coram eis.
Той ме е поставил и поговорка на людете; И укор станах аз пред тях.
7 Caligavit ab indignatione oculus meus, et membra mea quasi in nihilum redacta sunt.
Помрачиха очите ми от скръб, И всичките ми телесни части станаха като сянка.
8 Stupebunt iusti super hoc, et innocens contra hypocritam suscitabitur.
Правдивите ще се почудят на това, И невинният ще се повдигне против нечестивия.
9 Et tenebit iustus viam suam, et mundis manibus addet fortitudinem.
А праведният ще се държи в пътя си, И който има чисти ръце ще увеличава силата си.
10 Igitur omnes vos convertimini, et venite, et non inveniam in vobis ullum sapientem.
А вие всички, моля, пак дойдете; Обаче не ще мога намери между вас един разумен.
11 Dies mei transierunt, cogitationes meae dissipatae sunt, torquentes cor meum:
Дните ми преминаха; Намеренията ми и желанията на сърцето ми се пресякоха.
12 Noctem verterunt in diem, et rursum post tenebras spero lucem.
Нощта скоро ще замести деня; Виделото е близо до тъмнината,
Ако очаквам преизподнята за мое жилище, Ако съм постлал постелката си в тъмнината, (Sheol h7585)
14 Putredini dixi: Pater meus es, mater mea, et soror mea, vermibus.
Ако съм викнал към тлението, Баща ми си ти, - Към червеите: Майка и сестра ми сте,
15 Ubi est ergo nunc praestolatio mea, et patientiam meam quis considerat?
То где е сега надеждата ми? Да! кой ще види надеждата ми?
