Job 16
1 Respondens autem Iob, dixit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Audivi frequenter talia, consolatores onerosi omnes vos estis.
Много такива неща съм слушал; Окаяни утешители сте всички.
3 Numquid habebunt finem verba ventosa? aut aliquid tibi molestum est si loquaris?
Свършват ли се празните думи? Или що ти дава смелост, та отговаряш?
4 Poteram et ego similia vestri loqui: atque utinam esset anima vestra pro anima mea: Consolarer et ego vos sermonibus, et moverem caput meum super vos:
И аз можех да говоря като вас; Ако беше вашата душа на мястото на моята душа, Можех да натрупам думи против вас И да клатя глава против вас.
5 Roborarem vos ore meo: et moverem labia mea, quasi parcens vobis.
Но аз бих ви подкрепил с устата си, И утехата си от устните ми би олекчила скръбта ви.
6 Sed quid agam? Si locutus fuero, non quiescet dolor meus: et si tacuero, non recedet a me.
Ако говоря, болката ми не олеква; И ако мълча, до колко съм по-на покой?
7 Nunc autem oppressit me dolor meus, et in nihilum redacti sunt omnes artus mei.
Но сега Той ме много умори; Ти запусти цялото ми семейство.
8 Rugae meae testimonium dicunt contra me, et suscitatur falsiloquus adversus faciem meam contradicens mihi.
Набръчкал си ме в свидетелство против мене; И мършавостта ми се издига срещу мене И заявява в лицето ми.
9 Collegit furorem suum in me, et comminans mihi, infremuit contra me dentibus suis: hostis meus terribilibus oculis me intuitus est.
Разкъсва ме в гнева Си, и ме мрази; Скърца със зъбите Си против мене; Неприятелят ми остри очите си върху мене.
10 Aperuerunt super me ora sua, et exprobrantes percusserunt maxillam meam, satiati sunt poenis meis.
Зяпат против мене с устата си, Удрят ме по челюстта с хулене, Трупат се всички против мене.
11 Conclusit me Deus apud iniquum, et manibus impiorum me tradidit.
Бог ме предаде на неправедния, И ме хвърли в ръцете на нечестивите.
12 Ego ille quondam opulentus repente contritus sum: tenuit cervicem meam, confregit me, et posuit me sibi quasi in signum.
Бях в охолност, но Той ме разкъса, Дори хвана ме за врата и строши ме, И постави ме за Своя прицел.
13 Circumdedit me lanceis suis, convulneravit lumbos meos, non pepercit, et effudit in terra viscera mea.
Стрелците Му ме обиколиха; Пронизва бъбреците ми, и не щади; Излива жлъчката ми на земята.
14 Concidit me vulnere super vulnus, irruit in me quasi gigas.
Съсипва ме с удар върху удар; Спуска се върху мене като исполин.
15 Saccum consui super cutem meam, et operui cinere carnem meam.
Вретище съших върху кожата си, И окалях рога си в пръстта.
16 Facies mea intumuit a fletu, et palpebrae meae caligaverunt.
Лицето ми подпухна от плач, И мрачна сянка има върху клепачите ми,
17 Haec passus sum absque iniquitate manus meae, cum haberem mundas ad Deum preces.
Ако и да няма неправда в ръцете ми, И да е чиста молитвата ми.
18 Terra ne operias sanguinem meum, neque inveniat in te locum latendi clamor meus.
О земле, не покривай кръвта ми! И за вика ми да няма място за почивка.
19 Ecce enim in caelo testis meus, et conscius meus in excelsis.
Ето и сега, свидетелят ми е на небеса, И свидетелството ми във височините.
20 Verbosi amici mei: ad Deum stillat oculus meus.
Моите приятели ми се присмиват; Но окото ми рони сълзи към Бога,
21 Atque utinam sic iudicaretur vir cum Deo, quomodo iudicatur filius hominis cum collega suo.
Дано Той сам защити човека пред Бога. И човешкия син пред ближния му!
22 Ecce enim breves anni transeunt, et semitam, per quam non revertar, ambulo.
Защото като се изминат малко години Аз ще отида на път, отгдето няма да се върна.
