Job 15
1 Respondens autem Eliphaz Themanites, dixit:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Numquid sapiens respondebit quasi in ventum loquens, et implebit ardore stomachum suum?
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 Arguis verbis eum, qui non est aequalis tibi, et loqueris quod tibi non expedit.
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Quantum in te est evacuasti timorem, et tulisti preces coram Deo.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Docuit enim iniquitas tua os tuum, et imitaris linguam blasphemantium.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Condemnabit te os tuum, et non ego: et labia tua respondebunt tibi.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Numquid primus homo tu natus es, et ante colles formatus?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Numquid consilium Dei audisti, et inferior te erit eius sapientia?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Quid nosti quod ignoremus? quid intelligis quod nesciamus?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Et senes, et antiqui sunt in nobis multo vetustiores quam patres tui.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Numquid grande est ut consoletur te Deus? sed verba tua prava hoc prohibent
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Quid te elevat cor tuum, et quasi magna cogitans, attonitos habes oculos?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Quid tumet contra Deum spiritus tuus, ut proferas de ore tuo huiuscemodi sermones?
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Quid est homo, ut immaculatus sit, et ut iustus appareat natus de muliere?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Ecce inter sanctos eius nemo immutabilis, et caeli non sunt mundi in conspectu eius.
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Quanto magis abominabilis et inutilis homo, qui bibit quasi aquam iniquitatem?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Ostendam tibi, audi me: quod vidi narrabo tibi.
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Sapientes confitentur, et non abscondunt patres suos.
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 Quibus solis data est terra, et non transivit alienus per eos.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Cunctis diebus suis impius superbit, et numerus annorum incertus est tyrannidis eius.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Sonitus terroris semper in auribus illius: et cum pax sit, ille semper insidias suspicatur.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Non credit quod reverti possit de tenebris ad lucem, circumspectans undique gladium.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Cum se moverit ad quaerendum panem, novit quod paratus sit in manu eius tenebrarum dies.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Terrebit eum tribulatio, et angustia vallabit eum, sicut regem, qui praeparatur ad praelium.
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 Tetendit enim adversus Deum manum suam, et contra Omnipotentem roboratus est.
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 Cucurrit adversus eum erecto collo, et pingui cervice armatus est.
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 Operuit faciem eius crassitudo, et de lateribus eius arvina dependet.
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 Habitavit in civitatibus desolatis, et in domibus desertis, quae in tumulos sunt redactae.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Non ditabitur, nec perseverabit substantia eius, nec mittet in terra radicem suam.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Non recedet de tenebris: ramos eius arefaciet flamma, et auferetur spiritu oris sui.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Non credet frustra errore deceptus, quod aliquo pretio redimendus sit.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Antequam dies eius impleantur, peribit: et manus eius arescent.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Laedetur quasi vinea in primo flore botrus eius, et quasi oliva proiiciens florem suum.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Congregatio enim hypocritae sterilis, et et ignis devorabit tabernacula eorum, qui munera libenter accipiunt.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 Concepit dolorem, et peperit iniquitatem, et uterus eius praeparat dolos.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
