Job 10
1 Taedet animam meam vitae meae, dimittam adversum me eloquium meum, loquar in amaritudine animae meae.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Dicam Deo: Noli me condemnare: indica mihi cur me ita iudices.
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Numquid bonum tibi videtur, si calumnieris me, et opprimas me opus manuum tuarum, et consilium impiorum adiuves?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Numquid oculi carnei tibi sunt: aut sicut videt homo, et tu videbis?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Numquid sicut dies hominis dies tui, et anni tui sicut humana sunt tempora,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Ut quaeras iniquitatem meam, et peccatum meum scruteris?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Et scias quia nihil impium fecerim, cum sit nemo qui de manu tua possit eruere.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Manus tuae fecerunt me, et plasmaverunt me totum in circuitu: et sic repente praecipitas me?
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Memento quaeso quod sicut lutum feceris me, et in pulverem reduces me.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Nonne sicut lac mulsisti me, et sicut caseum me coagulasti?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Pelle et carnibus vestisti me: ossibus et nervis compegisti me.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Vitam et misericordiam tribuisti mihi, et visitatio tua custodivit spiritum meum.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Licet haec celes in corde tuo, tamen scio quia universorum memineris.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Si peccavi, et ad horam pepercisti mihi: cur ab iniquitate mea mundum me esse non pateris?
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Et si impius fuero, vae mihi est: et si iustus, non levabo caput, saturatus afflictione et miseria.
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Et propter superbiam quasi leaenam capies me, reversusque mirabiliter me crucias.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Instauras testes tuos contra me, et multiplicas iram tuam adversum me, et poenae militant in me.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Quare de vulva eduxisti me? qui utinam consumptus essem ne oculus me videret.
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 Fuissem quasi non essem, de utero translatus ad tumulum.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Numquid non paucitas dierum meorum finietur brevi? dimitte ergo me, ut plangam paululum dolorem meum:
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Antequam vadam et non revertar, ad terram tenebrosam, et opertam mortis caligine:
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Terram miseriae et tenebrarum, ubi umbra mortis, et nullus ordo, sed sempiternus horror inhabitat.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
