Isaiæ 32
1 Ecce in iustitia regnabit rex, et principes in iudicio praeerunt.
Ето, един цар ще царува с правда, И началниците ще управляват с правосъдие;
2 Et erit vir sicut qui absconditur a vento, et celat se a tempestate, sicut rivi aquarum in siti, et umbra petrae prominentis in terra deserta.
И всеки човек от тях ще бъде като заслон от вятър И като прибежище от буря, Като водни потоци на сухо място, Като сянка от голяма канара в изтощена земя.
3 Non caligabunt oculi videntium, et aures audientium diligenter auscultabunt.
Очите на виждащите не ще бъдат помрачени, И ушите на слушащите ще бъдат внимателни.
4 Et cor stultorum intelliget scientiam, et lingua balborum velociter loquetur et plane.
Също и сърцето на безразсъдните ще разбере мъдрост, И езикът на гъгнивите ще говори бърже и ясно.
5 Non vocabitur ultra is, qui insipiens est, princeps: neque fraudulentus appellabitur maior:
Подлият не ще се нарича вече великодушен, Нито ще се казва сребролюбецът щедър;
6 stultus enim fatua loquetur, et cor eius faciet iniquitatem, ut perficiat simulationem, et loquatur ad Dominum fraudulenter, et vacuam faciat animam esurientis, et potum sitienti auferat.
Защото подлият ще говори подло, И сърцето му ще работи беззаконие, Тъй щото да върши нечестие и говори заблуда против Господа, За да изтощи душата на гладния, И да направи питието на жадния да чезне.
7 Fraudulenti vasa pessima sunt: ipse enim cogitationes concinnavit ad perdendos mites in sermone mendacii, cum loqueretur pauper iudicium.
А на коварния средствата са зли; Той измислюва лукави кроежи За да погуби сиромаха с лъжливи думи Даже като немотния говори право.
8 Princeps vero ea, quae digna sunt principe, cogitabit, et ipse super duces stabit.
Но великодушният измислюва великодушни неща, И за великодушни неща ще стои.
9 Mulieres opulentae surgite, et audite vocem meam: filiae confidentes percipite auribus eloquium meum.
Станете, вие охолни жени, и слушайте гласа ми; Чуите думата ми, вие безгрижни дъщери;
10 Post dies enim, et annum vos conturbabimini confidentes: consummata est enim vindemia, collectio ultra non veniet.
За една година и няколко дни ще бъдете смущавани, вие безгрижни; Защото гроздоберът ще чезне, беритбата няма да настане.
11 Obstupescite opulentae, conturbamini confidentes: exuite vos, et confundimini, accingite lumbos vestros.
Треперете, вие охолни; смутете се вие безгрижни; Съблечете се и оголете се, и опашете кръста си с вретище.
12 Super ubera plangite, super regione desiderabili, super vinea fertili.
Те ще се бият в гърди за приятни полета, За плодородните лозя.
13 Super humum populi mei spinae et vepres ascendent: quanto magis super omnes domos gaudii civitatis exultantis?
Тръни и глогове ще растат в земята на людете Ми, Още и върху всичките къщи, гдето се веселят във веселещия се град;
14 Domus enim dimissa est, multitudo urbis relicta est, tenebrae et palpatio factae sunt super speluncas usque in aeternum. Gaudium onagrorum pascua gregum,
Защото палата ще бъде изоставен, Шумният град ще бъде напуснат, Крепостта и кулата ще станат до века пещери, Наслаждение на диви осли, пасбище на стада,
15 donec effundatur super nos spiritus de excelso: et erit desertum in charmel, et charmel in saltum reputabitur.
Докато духът се излее на нас от свише, И пустинята стане плодородно поле, И плодородното поле се счете като лес.
16 Et habitabit in solitudine iudicium, et iustitia in charmel sedebit.
Тогава правосъдие ще се засели в пустинята, И правда ще обитава в плодородното поле.
17 Et erit opus iustitiae pax, et cultus iustitiae silentium, et securitas usque in sempiternum.
Правдата ще издействува мир; И светлината на правдата ще бъде покой и увереност до века.
18 Et sedebit populus meus in pulchritudine pacis, et in tabernaculis fiduciae, et in requie opulenta.
И Моите люде ще обитават в мирно заселище, В утвърдени жилища, и в тихи успокоителни места.
19 Grando autem in descensione saltus, et humilitate humiliabitur civitas.
Но ще пада градушка върху падащия лес; И градът съвсем ще се сниши.
20 Beati, qui seminatis super omnes aquas, immittentes pedem bovis et asini.
Блажени вие, които сеете при всяка вода, Които изпращат навред нозете на вола и на осела!
