Genesis 17
1 Postquam vero nonaginta et novem annorum esse coeperat, apparuit ei Dominus: dixitque ad eum: Ego Deus omnipotens: ambula coram me, et esto perfectus.
Когато Аврам беше на деветдесет и девет години, Господ се яви на Аврама и му рече: Аз съм Всемогъщият; ходи пред Мене и бъди непорочен.
2 Ponamque foedus meum inter me et te, et multiplicabo te vehementer nimis.
И ще направя завета си между Мене и тебе и ще те умножа твърде много.
3 Cecidit Abram pronus in faciem.
Тогава Аврам падна на лицето си; и Бог му говореше, казвайки:
4 Dixitque ei Deus: Ego sum, et pactum meum tecum, erisque pater multarum gentium.
Ето, Моят завет е с тебе; и ти ще станеш отец на множество народи.
5 Nec ultra vocabitur nomen tuum Abram: sed appellaberis Abraham: quia patrem multarum gentium constitui te.
Не ще се именуваш вече Аврам, но името ти ще бъде Авраам; защото те направих отец на множество народи.
6 Faciamque te crescere vehementissime, et ponam te in gentibus, regesque ex te egredientur.
Ще те наплодя твърде много и ще произведа народи от тебе; и царе ще произлязат от тебе.
7 Et statuam pactum meum inter me et te, et inter semen tuum post te in generationibus suis foedere sempiterno: ut sim Deus tuus, et seminis tui post te.
И ще утвърдя завета Си между Мене и тебе и потомците ти след тебе през всичките им поколения за вечен завет, че ще бъда Бог на тебе и на потомството след тебе.
8 Daboque tibi et semini tuo terram peregrinationis tuae, omnem terram Chanaan in possessionem aeternam, eroque Deus eorum.
На тебе и на потомството ти след тебе ще дам за вечно притежание земята, в която си пришелец, цялата Ханаанска земя; и ще им бъда Бог.
9 Dixit iterum Deus ad Abraham: Et tu ergo custodies pactum meum, et semen tuum post te in generationibus suis.
Бог още каза на Авраама: Пази ти завета Ми, ти и потомците ти след тебе, през всичките си поколения.
10 Hoc est pactum meum quod observabitis inter me et vos, et semen tuum post te: Circumcidetur ex vobis omne masculinum:
Ето моят завет, който трябва да пазите между Мене и вас и потомците ти след тебе: всеки между вас от мъжки пол да се обрязва.
11 et circumcidetis carnem praeputii vestri, ut sit in signum foederis inter me et vos.
Да обрязвате краекожието на плътта си; и това ще бъде знак на завета между Мене и вас.
12 Infans octo dierum circumcidetur in vobis, omne masculinum in generationibus vestris: tam vernaculus, quam emptitius circumcidetur, et quicumque non fuerit de stirpe vestra:
Всяко мъжко дете между вас във всичките ви поколения, като стане на осем дни трябва да се обрязва, както роденото у дома ти, така и онова, което не е от твоето потомство, купена с пари от някой чужденец.
13 eritque pactum meum in carne vestra in foedus aeternum.
Непременно трябва да се обрязва и роденият у дома ти и купеният с парите ти; и Моят завет в плътта ви, ще бъде вечен завет.
14 Masculus, cuius praeputii caro circumcisa non fuerit, delebitur anima illa de populo suo: quia pactum meum irritum fecit.
А необрязаният от мъжки пол, чието краекожие на плътта не е обрязано, тоя човек, да се погуби измежду людете си, защото е нарушил завета Ми.
15 Dixit quoque Deus ad Abraham: Sarai uxorem tuam non vocabis Sarai, sed Saram.
После Бог каза на Авраама: Не наричай вече Сарайя жена си Сарайя; но Сара да бъде името й.
16 Et benedicam ei, et ex illa dabo tibi filium cui benedicturus sum, eritque in nationes, et reges populorum orientur ex eo.
Аз ще я благословя, още и син ще ти дам от нея; да! ще я благословя, и тя ще стане майка на народи; царе на племена ще произлязат от нея.
17 Cecidit Abraham in faciem suam, et risit, dicens in corde suo: Putasne centenario nascetur filius? et Sara nonagenaria pariet?
Тогава Авраам падна на лицето си и се засмя, и рече в сърцето си: На стогодишен човек ли ще са роди дете? И Сара, която име деветдесет години, ще роди ли?
18 Dixitque ad Deum: Utinam Ismael vivat coram te.
И рече Авраам на Бога; Исмаил да е жив пред Тебе.
19 Et ait Deus ad Abraham: Sara uxor tua pariet tibi filium, vocabisque nomen eius Isaac, et constituam pactum meum illi in foedus sempiternum, et semini eius post eum.
Но Бог каза: Не, а жена ти Сара ще ти роди син, и ще го наречеш Исаак; и с него ще утвърдя завета Си за вечен завет, който ще бъде и за потомството му след него.
20 Super Ismael quoque exaudivi te. ecce, benedicam ei, et augebo, et multiplicabo eum valde: duodecim duces generabit, et faciam illum in gentem magnam.
И за Исмаила те послушах. Ето, благослових го, и ще го наплодя и преумножа; дванадесет племена ще се родят от него, и ще го направя велик народ.
21 Pactum vero meum statuam ad Isaac, quem pariet tibi Sara tempore isto in anno altero.
Но завета Си ще утвърдя с Исаака, когото Сара ще ти роди до година по това време.
22 Cumque finitus esset sermo loquentis cum eo, ascendit Deus ad Abraham.
А като прекрати думата Си с Авраама, Бог се възлезе от него.
23 Tulit autem Abraham Ismael filium suum, et omnes vernaculos domus suae, universosque quos emerat, cunctos mares ex omnibus viris domus suae: et circumcidit carnem praeputii eorum statim in ipsa die, sicut praeceperat ei Deus.
В тоя същия ден Авраам взе сина си Исмаила, всичките родени у дома му и всичките купени с парите му, всеки от мъжки пол между човеците на Авраамовия дом и обряза краекожието на плътта им, според както Бог му каза.
24 Abraham nonaginta et novem erat annorum quando circumcidit carnem praeputii sui.
Авраам беше на деветдесет и девет години когато се обряза краекожието на плътта му;
25 Et Ismael filius suus tredecim annos impleverat tempore circumcisionis suae.
а син му Исмаил беше на тринадесет години, когато се обряза краекожието на плътта му.
26 Eadem die circumcisus est Abraham et Ismael filius eius.
В един и същи ден се обрязаха Авраам и син му Исмаил.
27 Et omnes viri domus illius, tam vernaculi, quam emptitii et alienigenae pariter circumcisi sunt.
И всичките мъже от дома му както родените у дома, така и купените от чужденци с пари, се обрязаха заедно с него.
