Ecclesiastes 7
1 Melius est nomen bonum, quam unguenta pretiosa: et dies mortis die nativitatis.
Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.
2 Melius est ire ad domum luctus, quam ad domum convivii: in illa enim finis cunctorum admonetur hominum, et vivens cogitat quid futurum sit.
По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.
3 Melior est ira risu: quia per tristitiam vultus, corrigitur animus delinquentis.
По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.
4 Cor sapientium ubi tristitia est, et cor stultorum ubi laetitia.
Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.
5 Melius est a sapiente corripi, quam stultorum adulatione decipi.
По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;
6 quia sicut sonitus spinarum ardentium sub olla, sic risus stulti: sed et hoc vanitas.
Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.
7 Calumnia conturbat sapientem, et perdet robur cordis illius.
Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.
8 Melior est finis orationis, quam principium. Melior est patiens arrogante.
По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.
9 Ne sis velox ad irascendum: quia ira in sinu stulti requiescit.
Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.
10 Ne dicas: Quid putas causae est quod priora tempora meliora fuere quam nunc sunt? stulta enim est huiuscemodi interrogatio.
Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.
11 Utilior est sapientia cum divitiis, et magis prodest videntibus solem.
Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;
12 Sicut enim protegit sapientia, sic protegit pecunia. hoc autem plus habet eruditio et sapientia, quod vitam tribuunt possessori suo.
Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.
13 Considera opera Dei, quod nemo possit corrigere quem ille despexerit.
Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?
14 In die bona fruere bonis, et malam diem praecave. sicut enim hanc, sic et illam fecit Deus, ut non inveniat homo contra eum iustas querimonias.
Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.
15 Haec quoque vidi in diebus vanitatis meae: Iustus perit in iustitia sua, et impius multo vivit tempore in malitia sua.
Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.
16 Noli esse iustus multum: neque plus sapias quam necesse est, ne obstupescas.
Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?
17 Ne impie agas multum: et noli esse stultus, ne moriaris in tempore non tuo.
Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?
18 Bonum est te sustentare iustum, et ab illo ne subtrahas manum tuam: quia qui timet Deum, nihil negligit.
Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)
19 Sapientia confortavit sapientem super decem principes civitatis.
Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.
20 Non est enim homo iustus in terra, qui faciat bonum, et non peccet.
Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.
21 Sed et cunctis sermonibus, qui dicuntur, ne accomodes cor tuum: ne forte audias servum tuum maledicentem tibi.
Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.
22 scit enim conscientia tua, quia et tu crebro maledixisti aliis.
И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;
23 Cuncta tentavi in sapientia. Dixi: Sapiens efficiar: et ipsa longius recessit a me
Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.
24 multo magis quam erat: et alta profunditas, quis inveniet eam?
Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.
25 Lustravi universa animo meo, ut scirem, et considerarem, et quaererem sapientiam, et rationem: et ut cognoscerem impietatem stulti, et errorem imprudentium:
Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?
26 et inveni amariorem morte mulierem, quae laqueus venatorum est, et sagena cor eius, vincula sunt manus illius. qui placet Deo, effugiet illam: qui autem peccator est, capietur ab illa.
Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;
27 Ecce hoc inveni, dixit Ecclesiastes, unum et alterum, ut invenirem rationem,
И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.
28 quam adhuc quaerit anima mea, et non inveni. Virum de mille unum reperi, mulierem ex omnibus non inveni.
Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;
29 Solummodo hoc inveni, quod fecerit Deus hominem rectum, et ipse se infinitis miscuerit quaestionibus. Quis talis ut sapiens est? et quis cognovit solutionem verbi?
(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.
