Amos Propheta 5
1 Audite verbum istud, quod ego levo super vos planctum. Domus Israel cecidit, et non adiiciet ut resurgat.
Слушайте това слово, Плачът, който аз започвам за вас, доме Израилев:
2 Virgo Israel proiecta est in terram suam, non est qui suscitet eam.
Падна Израилевата девица, Няма да стане вече; Хвърлена е на земята си Без да има кой да я вдигне.
3 Quia haec dicit Dominus Deus: Urbs, de qua egrediebantur mille, relinquentur in ea centum: et de qua egrediebantur centum, relinquentur in ea decem in domo Israel.
Защото така казва Господ Иеова: Градът, из който излизаха хиляда, ще остане със сто за Израилевия дом, И оня, из който излизаха сто, ще остане с десет.
4 Quia haec dicit Dominus domui Israel: Quaerite me, et vivetis.
Защото така казва Господ за Израилевия дом: Потърсете Мене и ще живеете;
5 Et nolite quaerere Bethel, et in Galgalam nolite intrare, et in Bersabee non transibitis: quia Galgala captiva ducetur, et Bethel erit inutilis.
Но не търсете Ветил, Нито влизайте в Галгал, Нито заминавайте във Вирсавее; Защото Галгал непременно ще отиде в плен, И Ветил ще стане нищо.
6 Quaerite Dominum, et vivite: ne forte comburatur ut ignis domus Ioseph, et devorabit, et non erit qui extinguat Bethel.
Потърсете Господа и ще живеете; Да не би да избухне като огън в Йосифовия дом Та го пояде, без да има кой да го гаси във Ветил.
7 Qui convertitis in absinthium iudicium, et iustitiam in terra relinquitis.
Вие, които обръщате правосъдието в пелин, И хвърляте наземи правдата,
8 Facientem Arcturum, et Orionem, et convertentem in mane tenebras, et diem in noctem mutantem: qui vocat aquas maris, et effundit eas super faciem terrae: Dominus nomen est eius.
Потърсете тогова, който прави Плеадите и Ориона, Който обръща мрачната сянка в зора, И помрачава деня та става нощ, - Тогова, който повиква морските води И ги излива по лицето на земята, (Иеова е името му, )
9 Qui subridet vastitatem super robustum, et depopulationem super potentem affert.
Тогова, който нанася внезапна гибел върху силните, Тъй щото гибел достига в крепостите.
10 Odio habuerunt corripientem in porta: et loquentem perfecte abominati sunt.
Те мразят тогова, който изобличава в портата, И се гнусят от оногова, който говори справедливо.
11 Idcirco, pro eo quod diripiebatis pauperem, et praedam electam tollebatis ab eo: domos quadro lapide aedificabitis, et non habitabitis in eis: vineas plantabis amantissimas, et non bibetis vinum earum.
Прочее, понеже угнетявате сиромаха И изтръгвате от него платки жито, Затова, ако и да сте построили къщи от дялани камъни, Няма да живеете в тях, Ако и да сте насадили приятни лозя, Няма да пиете виното им.
12 Quia cognovi multa scelera vestra, et fortia peccata vestra: hostes iusti accipientes munus, et pauperes deprimentes in porta:
Защото зная колко много са вашите престъпления И колко великански са греховете на вас, Които угнетявате праведния, приемате подкупи, И извращате правото на сиромасите в портата;
13 Ideo prudens in tempore illo tacebit, quia tempus malum est.
По която причина разумният млъква в такова време; Защото е зло време.
14 Quaerite bonum, et non malum, ut vivatis: et erit Dominus Deus exercituum vobiscum, sicut dixistis.
Потърсете доброто, а не злото, за да живеете; Така Господ, Бог на Силите, ще бъде с вас, както речете.
15 Odite malum, et diligite bonum, et constituite in porta iudicium: si forte misereatur Dominus Deus exercituum reliquiis Ioseph.
Мразете злото, обичайте доброто, И установявайте правосъдие в портата; Може би Господ, Бог на Силите, да се смили за останалите от Йосифа.
16 Propterea haec dicit Dominus Deus exercituum dominator, in omnibus plateis planctus: et in cunctis, quae foris sunt, dicetur vae vae: et vocabunt agricolam ad luctum, et ad planctum eos, qui sciunt plangere.
За това, така казва Иеова, Бог на Силите, Господ: Ридание ще има по всичките площади, И по всичките улици ще казват - Горко! горко! Ще повикат земеделеца на жалеене, И изкусните оплаквателки на ридание;
17 Et in omnibus vineis erit planctus: quia pertransibo in medio tui, dicit Dominus.
И по всичките лозя ще има ридание, Защото аз ще замина посред тебе, казва Господ.
18 Vae desiderantibus diem Domini: ad quid eam vobis? dies Domini ista, tenebrae, et non lux.
Горко на ония, които желаят денят Господен! За какво ви е той? Денят Господен е тъмнина, а не виделина.
19 Quomodo si fugiat vir a facie leonis, et occurrat ei ursus: et ingrediatur domum, et innitatur manu sua super parietem, et mordeat eum coluber.
Както, ако бягаше човек от лъв, И го срещнеше мечка, Или, като влезеше къщи, опреше ръката си о стената, И змия го хапеше,
20 Numquid non tenebrae dies Domini, et non lux: et caligo, et non splendor in ea?
Така не ще ли бъде денят Господен - тъмнина, а не виделина? Дори мрак, без никаква светлина?
21 Odi, et proieci festivitates vestras: et non capiam odorem coetuum vestrorum.
Мразя, презирам празнуванията ви, И няма да благоволя в тържествените ви събрания.
22 Quod si obtuleritis mihi holocaustomata, et munera vestra, non suscipiam: et vota pinguium vestrorum non respiciam.
Даже ако ми принесете всеизгарянията и жертвите си, Няма да ги приема, Нито ще погледна към примирителните ви жертви от угоени животни.
23 Aufer a me tumultum carminum tuorum: et cantica lyrae tuae non audiam.
Отмахни от мене метежа на песните си, Защото не ща да слушам свирнята на псалтирите ти;
24 Et revelabitur quasi aqua iudicium, et iustitia quasi torrens fortis.
Но нека тече правосъдието като вода, И правдата като поток, който не пресъхва.
25 Numquid hostias et sacrificium obtulistis mihi in deserto quadraginta annis, domus Israel?
Доме Израилев, на мене ли принасяхте жертви и приноси Четиридесет години в пустинята?
26 Et portastis tabernaculum Moloch vestro, et imaginem idolorum vestrorum, sidus dei vestri, quae fecistis vobis.
Напротив, носехте царя си Сикут И Хиун, идолите си, Звездата на вашите богове, които си направихте.
27 Et migrare vos faciam trans Damascum, dicit Dominus, Deus exercituum nomen eius.
За това, ще ви закарам в плен оттатък Дамаск, Казва Господ, чието име е Бог на Силите.
