< Actuum Apostolorum 4 >
1 Loquentibus autem illis ad populum, supervenerunt sacerdotes, et magistratus templi, et Sadducaei,
И когато те още говореха на людете, свещениците и началникът на храмовата стража и Садукеите надойдоха върху тях,
2 dolentes quod docerent populum, et annunciarent in Iesum resurrectionem ex mortuis:
възмутени задето те поучаваха людете и проповядваха, в лицето на Исуса, възкресението на мъртвите.
3 et iniecerunt in eos manus, et posuerunt eos in custodiam in crastinum: erat enim iam vespera.
И тъй, туриха ръце на тях и поставиха ги под стража за утрешния ден, защото беше вече привечер.
4 Multi autem eorum, qui audierant verbum, crediderunt: et factus est numerus virorum quinque millia.
А мнозина от тия, които чуха словото, повярваха; и числото на повярвалите мъже стигна до пет хиляди.
5 Factum est autem in crastinum, ut congregarentur principes eorum, et seniores, et scribae in Ierusalem.
И на утрешния ден се събраха в Ерусалим началниците им, Старейшините, и книжниците;
6 et Annas princeps sacerdotum, et Caiphas, et Ioannes, et Alexander, et quotquot erant de genere sacerdotali.
и първосвещеникът Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род.
7 Et statuentes eos in medio, interrogabant: In qua virtute, aut in quo nomine fecistis hoc vos?
И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това?
8 Tunc repletus Spiritu sancto Petrus, dixit ad eos: Principes populi, et seniores audite:
Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: Началници народни и Старейшини,
9 Si nos hodie diiudicamur in benefacto hominis infirmi, in quo iste salvus factus est,
ако ни изпитвате днес за едно благодеяние сторено на немощен човек, чрез какво биде той изцелен,
10 notum sit omnibus vobis, et omni plebi Israel: quia in nomine Domini nostri Iesu Christi Nazareni, quem vos crucifixistis, quem Deus suscitavit a mortuis, in hoc iste astat coram vobis sanus.
да знаете всички вие и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав.
11 Hic est lapis, qui reprobatus est a vobis aedificantibus, qui factus est in caput anguli:
Той е камъкът, който вие зидарите презряхте, който стана глава на ъгъла.
12 et non est in alio aliquo salus. Nec enim aliud nomen est sub caelo datum hominibus, in quo oporteat nos salvos fieri.
И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.
13 Videntes autem Petri constantiam, et Ioannis, comperto quod homines essent sine litteris, et idiotae, admirabantur, et cognoscebant eos quoniam cum Iesu fuerant:
А те, като гледаха с дързост на Петра и Йоана и бяха вече забележили, че са неграмотни и неучени човеци, чудеха се; и познаха, че са били с Исуса.
14 hominem quoque videntes stantem cum eis, qui curatus fuerat, nihil poterant contradicere.
А като видяха изцеления човек стоящ с тях, нямаха какво да противоречат.
15 Iusserunt autem eos foras extra concilium secedere: et conferebant ad invicem,
Затова, като им заповядаха да излязат вън от синедриона, съвещаваха се помежду си, казвайки:
16 dicentes: Quid faciemus hominibus istis? quoniam quidem notum signum factum est per eos, omnibus habitantibus Ierusalem: manifestum est, et non possumus negare.
Какво да сторим на тия човеци, защото на всичките Ерусалимски жители е известно, че бележито знамение стана чрез тях и не можем да го опровергаем.
17 Sed ne amplius divulgetur in populum, comminemur eis, ne ultra loquantur in nomine hoc ulli hominum.
Но, за да се не разнася повече между людете, нека ги заплашим, та да не говорят вече никому в това име.
18 Et vocantes eos, denunciaverunt ne omnino loquerentur, neque docerent in nomine Iesu.
прочее, те ги повикаха та им заръчаха да не говорят никак, нито да поучават в Исусовото име.
19 Petrus vero, et Ioannes respondentes, dixerunt ad eos: Si iustum est in conspectu Dei, vos potius audire quam Deum, iudicate.
А Петър и Йоан в отговор им рекоха: Право ли е пред Бога да слушаме вас, а не Бог, разсъдете;
20 non enim possumus quae vidimus et audivimus non loqui.
Защото ние не можем да не говорим това що сме видели и чули.
21 At illi comminantes dimiserunt eos: non invenientes quomodo punirent eos propter populum, quia omnes clarificabant id, quod factum fuerat in eo quod acciderat.
А те, като ги заплашиха изново, пуснаха ги, понеже не знаеха как да ги накажат, поради людете; защото всички славеха Бога за станалото.
22 Annorum enim erat amplius quadraginta homo, in quo factum fuerat signum istud sanitatis.
Защото човекът, над когото се извърши това чудо на изцеление, беше на повече от четиридесет години.
23 Dimissi autem venerunt ad suos: et annunciaverunt eis quanta ad eos principes sacerdotum, et seniores dixissent.
И когато ги пуснаха, те дойдоха при своите си та известиха всичко що им рекоха първосвещениците и старейшините.
24 Qui cum audissent, unanimiter levaverunt vocem ad Deum, et dixerunt: Domine, tu es qui fecisti caelum, et terram, mare, et omnia, quae in eis sunt:
А те като чуха, издигнаха единодушно глас към Бога и рекоха: Владико, ти си Бог, който си направил небето, земята, морето, и всичко що е в тях,
25 qui Spiritu sancto per os patris nostri David, pueri tui, dixisti: Quare fremuerunt Gentes, et populi meditati sunt inania?
ти чрез Светия Дух, говорещ чрез устата на слугата ти, баща на Давида, си рекъл: "Защо се разяряваха народите, и людете намислюваха суети?
26 Astiterunt reges terrae, et principes convenerunt in unum adversus Dominum, et adversus Christum eius?
Опълчаваха се земните царе, И управниците се събираха заедно, против Господа и против неговия Помазаник".
27 convenerunt enim vere in civitate ista adversus sanctum puerum tuum Iesum, quem unxisti, Herodes, et Pontius Pilatus, cum Gentibus, et populis Israel,
Защото наистина и Ирод и Понтийски Пилат, с езичниците н израилевите люде, се събраха в тоя град против твоя свят Служител Исуса, когото си помазал,
28 facere quae manus tua, et consilium tuum decreverunt fieri.
за да извършат всичко що твоята ръка и твоята воля са определили да стане.
29 Et nunc Domine respice in minas eorum, et da servis tuis cum omni fiducia loqui verbum tuum,
И сега, Господи, погледни на техните заплашвания, и дай на своите слуги да говорят твоето слово с пълна дързост.
30 in eo quod manum tuam extendas ad sanitates, et signa, et prodigia fieri per nomen sancti filii tui Iesu.
докато ти простираш ръката си за да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на твоя свет служител Исуса.
31 Et cum orassent, motus est locus, in quo erant congregati: et repleti sunt omnes Spiritu sancto, et loquebantur verbum Dei cum fiducia.
И като се помолиха, потресе се мястото дето бяха събрани, и всички се изпълниха със Светия Дух, и с дързост говореха Божието слово.
32 Multitudinis autem credentium erat cor unum, et anima una: nec quisquam eorum, quae possidebat, aliquid suum esse dicebat, sed erant illis omnia communia.
А множеството на повярвалите имаше едно сърце и душа; и ни един от тях не казваше, че нещо от имота му е негово, но всичко им беше общо.
33 Et virtute magna reddebant Apostoli testimonium resurrectionis Iesu Christi Domini nostri: et gratia magna erat in omnibus illis.
И апостолите с голяма сила свидетелствуваха за възкресението на Господа Исуса; и голяма благодат почиваше над всички тях.
34 Neque enim quisquam egens erat inter illos. Quotquot enim possessores agrorum, aut domorum erant vendentes afferebant pretia eorum, quae vendebant,
Па и никой от тях не беше в лишение, защото всички, които бяха стопани на ниви или, на къщи, продаваха ги, и донасяха цената на продаденото,
35 et ponebant ante pedes Apostolorum. Dividebatur autem singulis prout cuique opus erat.
и слагаха я при нозете на апостолите; и раздаваше се на всекиго според колкото имаше нужда.
36 Ioseph autem, qui cognominatus est Barnabas ab Apostolis, (quod est interpretatum Filius consolationis) Levites, Cyprius genere,
Така Йосиф, наречен от апостолите Варава (което значи син на увещание), Левит, родом Кипрянин,
37 cum haberet agrum, vendidit eum, et attulit pretium, et posuit ante pedes Apostolorum.
като имаше земя, продаде я, и донесе парите та ги сложи пред нозете на апостолите.