Psalmorum 78
1 Intellectus Asaph. Attendite, popule meus, legem meam; inclinate aurem vestram in verba oris mei.
Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
2 Aperiam in parabolis os meum; loquar propositiones ab initio.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
3 Quanta audivimus, et cognovimus ea, et patres nostri narraverunt nobis.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
4 Non sunt occultata a filiis eorum in generatione altera, narrantes laudes Domini et virtutes ejus, et mirabilia ejus quæ fecit.
Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
5 Et suscitavit testimonium in Jacob, et legem posuit in Israël, quanta mandavit patribus nostris nota facere ea filiis suis:
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
6 ut cognoscat generatio altera: filii qui nascentur et exsurgent, et narrabunt filiis suis,
За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
7 ut ponant in Deo spem suam, et non obliviscantur operum Dei, et mandata ejus exquirant:
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
8 ne fiant, sicut patres eorum, generatio prava et exasperans; generatio quæ non direxit cor suum, et non est creditus cum Deo spiritus ejus.
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
9 Filii Ephrem, intendentes et mittentes arcum, conversi sunt in die belli.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
10 Non custodierunt testamentum Dei, et in lege ejus noluerunt ambulare.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
11 Et obliti sunt benefactorum ejus, et mirabilium ejus quæ ostendit eis.
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
12 Coram patribus eorum fecit mirabilia in terra Ægypti, in campo Taneos.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
13 Interrupit mare, et perduxit eos, et statuit aquas quasi in utre:
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
14 et deduxit eos in nube diei, et tota nocte in illuminatione ignis.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
15 Interrupit petram in eremo, et adaquavit eos velut in abysso multa.
Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
16 Et eduxit aquam de petra, et deduxit tamquam flumina aquas.
И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
17 Et apposuerunt adhuc peccare ei; in iram excitaverunt Excelsum in inaquoso.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
18 Et tentaverunt Deum in cordibus suis, ut peterent escas animabus suis.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
19 Et male locuti sunt de Deo; dixerunt: Numquid poterit Deus parare mensam in deserto?
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
20 quoniam percussit petram, et fluxerunt aquæ, et torrentes inundaverunt. Numquid et panem poterit dare, aut parare mensam populo suo?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
21 Ideo audivit Dominus et distulit; et ignis accensus est in Jacob, et ira ascendit in Israël:
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
22 quia non crediderunt in Deo, nec speraverunt in salutari ejus.
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
23 Et mandavit nubibus desuper, et januas cæli aperuit.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
24 Et pluit illis manna ad manducandum, et panem cæli dedit eis.
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
25 Panem angelorum manducavit homo; cibaria misit eis in abundantia.
Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
26 Transtulit austrum de cælo, et induxit in virtute sua africum.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
27 Et pluit super eos sicut pulverem carnes, et sicut arenam maris volatilia pennata.
Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
28 Et ceciderunt in medio castrorum eorum, circa tabernacula eorum.
И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
29 Et manducaverunt, et saturati sunt nimis, et desiderium eorum attulit eis:
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
30 non sunt fraudati a desiderio suo. Adhuc escæ eorum erant in ore ipsorum,
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
31 et ira Dei ascendit super eos: et occidit pingues eorum, et electos Israël impedivit.
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
32 In omnibus his peccaverunt adhuc, et non crediderunt in mirabilibus ejus.
При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
33 Et defecerunt in vanitate dies eorum, et anni eorum cum festinatione.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
34 Cum occideret eos, quærebant eum et revertebantur, et diluculo veniebant ad eum.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
35 Et rememorati sunt quia Deus adjutor est eorum, et Deus excelsus redemptor eorum est.
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
36 Et dilexerunt eum in ore suo, et lingua sua mentiti sunt ei;
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
37 cor autem eorum non erat rectum cum eo, nec fideles habiti sunt in testamento ejus.
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
38 Ipse autem est misericors, et propitius fiet peccatis eorum, et non disperdet eos. Et abundavit ut averteret iram suam, et non accendit omnem iram suam.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
39 Et recordatus est quia caro sunt, spiritus vadens et non rediens.
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
40 Quoties exacerbaverunt eum in deserto; in iram concitaverunt eum in inaquoso?
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
41 Et conversi sunt, et tentaverunt Deum, et sanctum Israël exacerbaverunt.
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
42 Non sunt recordati manus ejus, die qua redemit eos de manu tribulantis:
Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
43 sicut posuit in Ægypto signa sua, et prodigia sua in campo Taneos;
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 et convertit in sanguinem flumina eorum, et imbres eorum, ne biberent.
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
45 Misit in eos cœnomyiam, et comedit eos, et ranam, et disperdidit eos;
Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
46 et dedit ærugini fructus eorum, et labores eorum locustæ;
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
47 et occidit in grandine vineas eorum, et moros eorum in pruina;
Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
48 et tradidit grandini jumenta eorum, et possessionem eorum igni;
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
49 misit in eos iram indignationis suæ, indignationem, et iram, et tribulationem, immissiones per angelos malos.
Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
50 Viam fecit semitæ iræ suæ: non pepercit a morte animabus eorum, et jumenta eorum in morte conclusit:
Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
51 et percussit omne primogenitum in terra Ægypti; primitias omnis laboris eorum in tabernaculis Cham:
Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
52 et abstulit sicut oves populum suum, et perduxit eos tamquam gregem in deserto:
А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
53 et deduxit eos in spe, et non timuerunt, et inimicos eorum operuit mare.
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
54 Et induxit eos in montem sanctificationis suæ, montem quem acquisivit dextera ejus; et ejecit a facie eorum gentes, et sorte divisit eis terram in funiculo distributionis;
Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
55 et habitare fecit in tabernaculis eorum tribus Israël.
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
56 Et tentaverunt, et exacerbaverunt Deum excelsum, et testimonia ejus non custodierunt.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
57 Et averterunt se, et non servaverunt pactum: quemadmodum patres eorum, conversi sunt in arcum pravum.
Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
58 In iram concitaverunt eum in collibus suis, et in sculptilibus suis ad æmulationem eum provocaverunt.
Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
59 Audivit Deus, et sprevit, et ad nihilum redegit valde Israël.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
60 Et repulit tabernaculum Silo, tabernaculum suum, ubi habitavit in hominibus.
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
61 Et tradidit in captivitatem virtutem eorum, et pulchritudinem eorum in manus inimici.
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
62 Et conclusit in gladio populum suum, et hæreditatem suam sprevit.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
63 Juvenes eorum comedit ignis, et virgines eorum non sunt lamentatæ.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
64 Sacerdotes eorum in gladio ceciderunt, et viduæ eorum non plorabantur.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
65 Et excitatus est tamquam dormiens Dominus, tamquam potens crapulatus a vino.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
66 Et percussit inimicos suos in posteriora; opprobrium sempiternum dedit illis.
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
67 Et repulit tabernaculum Joseph, et tribum Ephraim non elegit:
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
68 sed elegit tribum Juda, montem Sion, quem dilexit.
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
69 Et ædificavit sicut unicornium sanctificium suum, in terra quam fundavit in sæcula.
Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
70 Et elegit David, servum suum, et sustulit eum de gregibus ovium; de post fœtantes accepit eum:
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
71 pascere Jacob servum suum, et Israël hæreditatem suam.
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
72 Et pavit eos in innocentia cordis sui, et in intellectibus manuum suarum deduxit eos.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
