< Psalmorum 73 >
1 Psalmus Asaph. Quam bonus Israël Deus, his qui recto sunt corde!
Асафов псалом. Благ е наистина Бог към Израиля, Към чистосърдечните.
2 Mei autem pene moti sunt pedes, pene effusi sunt gressus mei:
А колкото за мене, нозете ми почти се отклониха. Без малко бяха се подхлъзнали стъпките ми.
3 quia zelavi super iniquos, pacem peccatorum videns.
Защото завидях на надменните, Като гледах благоденствието на нечестивите.
4 Quia non est respectus morti eorum, et firmamentum in plaga eorum.
Понеже не се притесняват при умирането си, Но тялото им е тлъсто.
5 In labore hominum non sunt, et cum hominibus non flagellabuntur.
Не са в общите човешки трудове Нито са измъчвани, като другите човеци.
6 Ideo tenuit eos superbia; operti sunt iniquitate et impietate sua.
Затова гордостта като верижка окръжава шията им, Насилието ги облича като дреха.
7 Prodiit quasi ex adipe iniquitas eorum; transierunt in affectum cordis.
Очите им изпъкват от тлъстина; Мечтанията на сърцето им се превишават.
8 Cogitaverunt et locuti sunt nequitiam; iniquitatem in excelso locuti sunt.
Присмиват се и говорят нечестиво за насилие: Говорят горделиво,
9 Posuerunt in cælum os suum, et lingua eorum transivit in terra.
Издигат устата си до небето, И езикът им обхожда земята.
10 Ideo convertetur populus meus hic, et dies pleni invenientur in eis.
Затова отбиват се при тях людете му; И вода с пълна чаша се изпива от тях.
11 Et dixerunt: Quomodo scit Deus, et si est scientia in excelso?
И казват: От где знае Бог? И: Има ли знание у Всевишния?
12 Ecce ipsi peccatores, et abundantes in sæculo obtinuerunt divitias.
Ето, такива са нечестивите! винаги са благополучни! Умножават богатство!
13 Et dixi: Ergo sine causa justificavi cor meum, et lavi inter innocentes manus meas,
Наистина аз съм напразно очистил сърцето си, И съм измил в невинност ръцете си,
14 et fui flagellatus tota die, et castigatio mea in matutinis.
Тъй като съм измъчван цял ден, И наказван всяка заран.
15 Si dicebam: Narrabo sic; ecce nationem filiorum tuorum reprobavi.
Ако речех да говоря така, Ето, изневерил бих на поколението на чадата Ти;
16 Existimabam ut cognoscerem hoc; labor est ante me:
И мислех как да разбера това, Но ми се виждаше много мъчно,
17 donec intrem in sanctuarium Dei, et intelligam in novissimis eorum.
До като влязох в Божието светилище И размишлявах върху сетнината им.
18 Verumtamen propter dolos posuisti eis; dejecisti eos dum allevarentur.
Ти наистина си ги турил на плъзгави места, Тръшнал си ги на разорение.
19 Quomodo facti sunt in desolationem? subito defecerunt: perierunt propter iniquitatem suam.
Как изведнъж стигат в запустение! Съвършено се довършват от ужаси.
20 Velut somnium surgentium, Domine, in civitate tua imaginem ipsorum ad nihilum rediges.
Както се презира съновидение, когато се събуди някой, Така и Ти, Господи, когато се събудиш, ще презреш образа им,
21 Quia inflammatum est cor meum, et renes mei commutati sunt;
Но тогава моето сърце кипеше. И чреслата ми се измъчваха.
22 et ego ad nihilum redactus sum, et nescivi:
До толкова бях обезумял и не разбирах! Бях като скот пред Тебе.
23 ut jumentum factus sum apud te, et ego semper tecum.
Обаче аз винаги съм с Тебе, Ти ме хвана за дясната ми ръка.
24 Tenuisti manum dexteram meam, et in voluntate tua deduxisti me, et cum gloria suscepisti me.
Чрез съвета Си ще ме водиш, И подир това ще ме приемеш в слава.
25 Quid enim mihi est in cælo? et a te quid volui super terram?
Кого имам на небето освен Тебе? И на земята не желая другиго освен Тебе.
26 Defecit caro mea et cor meum; Deus cordis mei, et pars mea, Deus in æternum.
Чезне плътта ми и сърцето ми; Но Бог е сила на сърцето ми и вечния ми дял.
27 Quia ecce qui elongant se a te peribunt; perdidisti omnes qui fornicantur abs te.
Защото, ето, тия, които се отдалечават от Тебе ще погинат; Ти изтребваш всички, които като блудници Те оставят.
28 Mihi autem adhærere Deo bonum est; ponere in Domino Deo spem meam: ut annuntiem omnes prædicationes tuas in portis filiæ Sion.
Но за мене е добре да се приближа при Бога; Тебе, Господи Иеова, направих прибежището си, За да възгласявам всичките Твои дела.