Psalmorum 71
1 Psalmus David, filiorum Jonadab, et priorum captivorum. In te, Domine, speravi; non confundar in æternum.
На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 In justitia tua libera me, et eripe me: inclina ad me aurem tuam, et salva me.
Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Esto mihi in Deum protectorem, et in locum munitum, ut salvum me facias: quoniam firmamentum meum et refugium meum es tu.
Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Deus meus, eripe me de manu peccatoris, et de manu contra legem agentis, et iniqui:
Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 quoniam tu es patientia mea, Domine; Domine, spes mea a juventute mea.
Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 In te confirmatus sum ex utero; de ventre matris meæ tu es protector meus; in te cantatio mea semper.
Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 Tamquam prodigium factus sum multis; et tu adjutor fortis.
Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Repleatur os meum laude, ut cantem gloriam tuam, tota die magnitudinem tuam.
Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 Ne projicias me in tempore senectutis; cum defecerit virtus mea, ne derelinquas me.
Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Quia dixerunt inimici mei mihi, et qui custodiebant animam meam consilium fecerunt in unum,
Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 dicentes: Deus dereliquit eum: persequimini et comprehendite eum, quia non est qui eripiat.
И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 Deus, ne elongeris a me; Deus meus, in auxilium meum respice.
Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Confundantur et deficiant detrahentes animæ meæ; operiantur confusione et pudore qui quærunt mala mihi.
Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Ego autem semper sperabo, et adjiciam super omnem laudem tuam.
Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Os meum annuntiabit justitiam tuam, tota die salutare tuum. Quoniam non cognovi litteraturam,
Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 introibo in potentias Domini; Domine, memorabor justitiæ tuæ solius.
Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Deus, docuisti me a juventute mea; et usque nunc pronuntiabo mirabilia tua.
Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Et usque in senectam et senium, Deus, ne derelinquas me, donec annuntiem brachium tuum generationi omni quæ ventura est, potentiam tuam,
Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 et justitiam tuam, Deus, usque in altissima; quæ fecisti magnalia, Deus: quis similis tibi?
Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Quantas ostendisti mihi tribulationes multas et malas! et conversus vivificasti me, et de abyssis terræ iterum reduxisti me.
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Multiplicasti magnificentiam tuam; et conversus consolatus es me.
Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 Nam et ego confitebor tibi in vasis psalmi veritatem tuam, Deus; psallam tibi in cithara, sanctus Israël.
И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 Exsultabunt labia mea cum cantavero tibi; et anima mea quam redemisti.
ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Sed et lingua mea tota die meditabitur justitiam tuam, cum confusi et reveriti fuerint qui quærunt mala mihi.
Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
