Psalmorum 69
1 In finem, pro iis qui commutabuntur. David. Salvum me fac, Deus, quoniam intraverunt aquæ usque ad animam meam.
За първия певец, по криновете, Давидов псалом Избави ме, Боже; Защото водите стигнаха до душата ми.
2 Infixus sum in limo profundi et non est substantia. Veni in altitudinem maris, et tempestas demersit me.
Потъвам в дълбока тиня, гдето няма твърдо място да застана; Стигнах в дълбоки води, гдето потопът ме покрива.
3 Laboravi clamans, raucæ factæ sunt fauces meæ; defecerunt oculi mei, dum spero in Deum meum.
Изнемогвам от викане; гърлото ми е изсъхнало; Очите ми чезнат, докато чакам моя Бог.
4 Multiplicati sunt super capillos capitis mei qui oderunt me gratis. Confortati sunt qui persecuti sunt me inimici mei injuste; quæ non rapui, tunc exsolvebam.
Тия, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата ми; Укрепиха се моите погубители, които неправедно са мои неприятели; Тогава ме заставиха да върна онова, което не бях грабнал.
5 Deus, tu scis insipientiam meam; et delicta mea a te non sunt abscondita.
Боже, Ти знаеш безумието ми; И прегрешенията ми не са скрити от Тебе.
6 Non erubescant in me qui exspectant te, Domine, Domine virtutum; non confundantur super me qui quærunt te, Deus Israël.
Господи Иеова на Силите, да се не посрамят покрай мене ония, които Те чакат; Боже Израилев, да се на опозорят покрай мене ония, които Те търсят.
7 Quoniam propter te sustinui opprobrium; operuit confusio faciem meam.
Защото заради Тебе претърпях поругание. Срам покри лицето ми.
8 Extraneus factus sum fratribus meis, et peregrinus filiis matris meæ.
Чужда станах на братята си, И странен на чадата на майка ми.
9 Quoniam zelus domus tuæ comedit me, et opprobria exprobrantium tibi ceciderunt super me.
Защото ревността за Твоя дом ме изяде, И укорите на ония, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.
10 Et operui in jejunio animam meam, et factum est in opprobrium mihi.
Когато плачех в душата си с пост, Това ми стана за укор;
11 Et posui vestimentum meum cilicium; et factus sum illis in parabolam.
Когато облякох вретище за дреха, Станах им за поговорка.
12 Adversum me loquebantur qui sedebant in porta, et in me psallebant qui bibebant vinum.
За мене приказват седящите в портата; И аз станах песен на пияниците.
13 Ego vero orationem meam ad te, Domine; tempus beneplaciti, Deus. In multitudine misericordiæ tuæ, exaudi me in veritate salutis tuæ.
Но аз към Тебе отправям молитвата си, Господи, в благоприятно време; Боже, послушай ме според голямата Твоя милост, Според верността на Твоето спасение.
14 Eripe me de luto, ut non infigar; libera me ab iis qui oderunt me, et de profundis aquarum.
Избави ме от тинята, за да не потъна; Нека бъда избавен от ония, които ме мразят, и от дълбоките води.
15 Non me demergat tempestas aquæ, neque absorbeat me profundum, neque urgeat super me puteus os suum.
Не дай да ме завлече устрема на водите, Нито да ме погълне дълбочината; И не дай да затвори ямата устието си над мене.
16 Exaudi me, Domine, quoniam benigna est misericordia tua; secundum multitudinem miserationum tuarum respice in me.
Послушай ме, Господи, защото е благо Твоето милосърдие; Според много Твои благи милости погледни на мене;
17 Et ne avertas faciem tuam a puero tuo; quoniam tribulor, velociter exaudi me.
И не скривай лицето Си от слугата Си, Понеже съм в утеснение; бърже ме послушай.
18 Intende animæ meæ, et libera eam; propter inimicos meos, eripe me.
Приближи се при душата ми и я изкупи; Изкупи ме поради неприятелите ми.
19 Tu scis improperium meum, et confusionem meam, et reverentiam meam;
Ти знаеш как ме укоряват, Как ме посрамват и ме опозоряват; Пред тебе са всичките мои противници.
20 in conspectu tuo sunt omnes qui tribulant me. Improperium exspectavit cor meum et miseriam: et sustinui qui simul contristaretur, et non fuit; et qui consolaretur, et non inveni.
Укор съкруши сърцето ми, и съм много отпаднал; И чаках да ме пожали някой, но нямаше никой, - И утешители, но не намерих.
21 Et dederunt in escam meam fel, et in siti mea potaverunt me aceto.
И дадоха ми жлъчка за ядене, И в жаждата ми ме напоиха с оцет.
22 Fiat mensa eorum coram ipsis in laqueum, et in retributiones, et in scandalum.
Трапезата им пред тях нека им стане примка, И когато са на мира нека стане клопка.
23 Obscurentur oculi eorum, ne videant, et dorsum eorum semper incurva.
Да се помрачат очите им та да не видят; И чреслата им направи непрестанно да се тресат.
24 Effunde super eos iram tuam, et furor iræ tuæ comprehendat eos.
Излей на тях негодуванието Си; И пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.
25 Fiat habitatio eorum deserta, et in tabernaculis eorum non sit qui inhabitet.
Жилището им да запустее, И в шатрите им да няма кой да живее.
26 Quoniam quem tu percussisti persecuti sunt, et super dolorem vulnerum meorum addiderunt.
Защото те гонят онзи, когото Ти си поразил, И говорят за болката на ония, които Ти си наранил.
27 Appone iniquitatem super iniquitatem eorum, et non intrent in justitiam tuam.
Приложи беззаконие на беззаконието им; И да не участвуват в Твоята правда.
28 Deleantur de libro viventium, et cum justis non scribantur.
Да се изличат от книгата на живота, И с праведните да се не запишат.
29 Ego sum pauper et dolens; salus tua, Deus, suscepit me.
А мене, който съм сиромах и скръбен, Да ме възвиши, Боже, Твоето спасение.
30 Laudabo nomen Dei cum cantico, et magnificabo eum in laude:
Ще хваля името на Бога с песен, И ще Го възвелича с хваления;
31 et placebit Deo super vitulum novellum, cornua producentem et ungulas.
И това ще угоди Господу Повече от вол, - от юнец имащ рога и копита.
32 Videant pauperes, et lætentur; quærite Deum, et vivet anima vestra:
Смирените ще видят и ще се зарадват; И вие, които търсите Бога, вашето сърце ще се съживи.
33 quoniam exaudivit pauperes Dominus, et vinctos suos non despexit.
Защото Господ слуша немощните, И запрените Си не презира.
34 Laudent illum cæli et terra; mare, et omnia reptilia in eis.
Нека Го хвалят небето и земята, Моретата, и всичко, което се движи в тях.
35 Quoniam Deus salvam faciet Sion, et ædificabuntur civitates Juda, et inhabitabunt ibi, et hæreditate acquirent eam.
Защото Бог ще избави Сиона, и ще съгради Юдовите градове; И людете Му ще се заселят там, и ще го владеят.
36 Et semen servorum ejus possidebit eam; et qui diligunt nomen ejus habitabunt in ea.
Още и потомството на слугите Му ще го наследи, И ония, които обичат името Му, ще живеят в него.
