Psalmorum 65

1 In finem. Psalmus David, canticum Jeremiæ et Ezechielis populo transmigrationis, cum inciperent exire. Te decet hymnus, Deus, in Sion, et tibi reddetur votum in Jerusalem.

За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

2 Exaudi orationem meam; ad te omnis caro veniet.

Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

3 Verba iniquorum prævaluerunt super nos, et impietatibus nostris tu propitiaberis.

Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

4 Beatus quem elegisti et assumpsisti: inhabitabit in atriis tuis. Replebimur in bonis domus tuæ; sanctum est templum tuum,

Блажен човекът, когото избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

5 mirabile in æquitate. Exaudi nos, Deus, salutaris noster, spes omnium finium terræ, et in mari longe.

С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море,

6 Præparans montes in virtute tua, accinctus potentia;

Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

7 qui conturbas profundum maris, sonum fluctuum ejus. Turbabuntur gentes,

Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

8 et timebunt qui habitant terminos a signis tuis; exitus matutini et vespere delectabis.

Така и тия, които живеят по краищата на земята, се боят от Твоите знания. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

9 Visitasti terram, et inebriasti eam; multiplicasti locupletare eam. Flumen Dei repletum est aquis; parasti cibum illorum: quoniam ita est præparatio ejus.

Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Ръката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил земята:

10 Rivos ejus inebria; multiplica genimina ejus: in stillicidiis ejus lætabitur germinans.

Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

11 Benedices coronæ anni benignitatis tuæ, et campi tui replebuntur ubertate.

Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

12 Pinguescent speciosa deserti, et exsultatione colles accingentur.

Пасбищата на пустинята капят от изобилията си, И хълмовете се опасват с радост;

13 Induti sunt arietes ovium, et valles abundabunt frumento; clamabunt, etenim hymnum dicent.

Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.