Psalmorum 62
1 In finem, pro Idithun. Psalmus David. Nonne Deo subjecta erit anima mea? ab ipso enim salutare meum.
За първия певец, по Едутуна. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Nam et ipse Deus meus et salutaris meus; susceptor meus, non movebor amplius.
Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 Quousque irruitis in hominem? interficitis universi vos, tamquam parieti inclinato et maceriæ depulsæ.
До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите като наведена стена и разклатен плет?
4 Verumtamen pretium meum cogitaverunt repellere; cucurri in siti: ore suo benedicebant, et corde suo maledicebant.
Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села)
5 Verumtamen Deo subjecta esto, anima mea, quoniam ab ipso patientia mea:
Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
6 quia ipse Deus meus et salvator meus, adjutor meus, non emigrabo.
Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 In Deo salutare meum et gloria mea; Deus auxilii mei, et spes mea in Deo est.
У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Sperate in eo, omnis congregatio populi; effundite coram illo corda vestra: Deus adjutor noster in æternum.
Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села)
9 Verumtamen vani filii hominum, mendaces filii hominum in stateris, ut decipiant ipsi de vanitate in idipsum.
Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
10 Nolite sperare in iniquitate, et rapinas nolite concupiscere; divitiæ si affluant, nolite cor apponere.
Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
11 Semel locutus est Deus; duo hæc audivi: quia potestas Dei est,
Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 et tibi, Domine, misericordia: quia tu reddes unicuique juxta opera sua.
И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
