Psalmorum 39
1 In finem, ipsi Idithun. Canticum David. Dixi: Custodiam vias meas: ut non delinquam in lingua mea. Posui ori meo custodiam, cum consisteret peccator adversum me.
За първия певец Едутун. Давидов псалом. Рекох: Ще внимавам в пътищата си За да не съгреша с езика си. Ще имам юзда за устата си. Докато е пред мене нечестивият.
2 Obmutui, et humiliatus sum, et silui a bonis; et dolor meus renovatus est.
Станах ням и мълчалив, Въздържах се от да говоря, и нямах спокойствие; И скръбта ми се раздвижваше.
3 Concaluit cor meum intra me; et in meditatione mea exardescet ignis.
Сгорещи се сърцето ми дълбоко в мене; Докато размишлявах пламна огън. Тогава проговорих с езика си, казвайки:
4 Locutus sum in lingua mea: Notum fac mihi, Domine, finem meum, et numerum dierum meorum quis est, ut sciam quid desit mihi.
Научи ме, Господи, за кончината ми, И за числото на дните ми, какво е; Дай ми да зная колко съм кратковременен.
5 Ecce mensurabiles posuisti dies meos, et substantia mea tamquam nihilum ante te. Verumtamen universa vanitas, omnis homo vivens.
Ето направили си дните като педя. И възрастта ми е като нищо пред Тебе;
6 Verumtamen in imagine pertransit homo; sed et frustra conturbatur: thesaurizat, et ignorat cui congregabit ea.
Наистина всеки човек, колкото и яко да стои е само лъх, (Села) Наистина всеки човек ходи като сянка; Наистина всяка нищожност го смущава; Трупа съкровища, но не знае кой ще ги придобие.
7 Et nunc quæ est exspectatio mea: nonne Dominus? et substantia mea apud te est.
И сега, Господи, що чакам? Надеждата ми е на Тебе.
8 Ab omnibus iniquitatibus meis erue me: opprobrium insipienti dedisti me.
Избави ме от всичките ми беззакония.
9 Obmutui, et non aperui os meum, quoniam tu fecisti;
Онемях, не си отворих устата; Понеже Ти стори това.
10 amove a me plagas tuas.
Отдалечи от мене удара Си; От поражението на ръката Ти изчезвам.
11 A fortitudine manus tuæ ego defeci in increpationibus: propter iniquitatem corripuisti hominem. Et tabescere fecisti sicut araneam animam ejus: verumtamen vane conturbatur omnis homo.
Когато с изобличения наказваш човека за беззаконието му, Ти разваляш като молец красотата му. Наистина всеки човек е само лъх; (Села)
12 Exaudi orationem meam, Domine, et deprecationem meam; auribus percipe lacrimas meas. Ne sileas, quoniam advena ego sum apud te, et peregrinus sicut omnes patres mei.
Послушай, Господи, молитвата ми, и дай ухо на вика ми; Не премълчавай при сълзите ми, Защото съм странен при Тебе И пришълец, както всичките мои бащи.
13 Remitte mihi, ut refrigerer priusquam abeam et amplius non ero.
Остави ме да отдъхна, за да се съвзема Преди да си отида и да ме няма вече.
