Psalmorum 31
1 In finem. Psalmus David, pro extasi. In te, Domine, speravi; non confundar in æternum: in justitia tua libera me.
За първия певец. Давидов псалом. На Тебе, Господи, уповавам; да се не посрамя до века: Избави ме според правдата Си.
2 Inclina ad me aurem tuam; accelera ut eruas me. Esto mihi in Deum protectorem, et in domum refugii, ut salvum me facias:
Приклони към мене ухото Си; побързай да ме избавиш: Бъди ми силна канара, укрепени здание, за да ме спасиш.
3 quoniam fortitudo mea et refugium meum es tu; et propter nomen tuum deduces me et enutries me.
Защото Ти си моя канара и крепост; Затова заради името Си ръководи ме и управяй ме.
4 Educes me de laqueo hoc quem absconderunt mihi, quoniam tu es protector meus.
Измъкни ме из мрежата, която скрито поставиха за мене, Защото ти си моя крепост.
5 In manus tuas commendo spiritum meum; redemisti me, Domine Deus veritatis.
В Твоята ръка предавам духа си; Ти си ме изкупил, Господ Боже на истината.
6 Odisti observantes vanitates supervacue; ego autem in Domino speravi.
Мразя ония, които почитат суетните идоли; Но аз уповавам на Господа,
7 Exsultabo, et lætabor in misericordia tua, quoniam respexisti humilitatem meam; salvasti de necessitatibus animam meam.
Ще се радвам и ще се веселя в Твоята милост; Защото Ти си видял неволите ми, Познал си утесненията на душата ми,
8 Nec conclusisti me in manibus inimici: statuisti in loco spatioso pedes meos.
И не си ме затворил в ръката на неприятеля; Поставил си нозете ми на широко.
9 Miserere mei, Domine, quoniam tribulor; conturbatus est in ira oculus meus, anima mea, et venter meus.
Смили се за мене, Господи, защото съм в утеснение, Чезне от скръб окото ми, душата ми, и снагата ми.
10 Quoniam defecit in dolore vita mea, et anni mei in gemitibus. Infirmata est in paupertate virtus mea, et ossa mea conturbata sunt.
Защото се изнури в тъга живота ми, и годините ми във въздишки; Поради престъплението ми ослабна силата ми, И костите ми изнемощяха.
11 Super omnes inimicos meos factus sum opprobrium, et vicinis meis valde, et timor notis meis; qui videbant me foras fugerunt a me.
На всичките си противници станах за укор, А най-вече на ближните си, И за плашило на познайниците си; Ония, които ме гледаха навън, бягаха от мене.
12 Oblivioni datus sum, tamquam mortuus a corde; factus sum tamquam vas perditum:
Като някой умрял бях забравен от сърцето на всичките; Станах като счупен съд;
13 quoniam audivi vituperationem multorum commorantium in circuitu. In eo dum convenirent simul adversum me, accipere animam meam consiliati sunt.
Защото съм чул клетвите на мнозина; От всякъде страх, Като се наговориха против мене И намислиха да отнемат живота ми.
14 Ego autem in te speravi, Domine; dixi: Deus meus es tu;
Но аз на Тебе уповавах, Господи; Рекох: Ти си Бог мой.
15 in manibus tuis sortes meæ: eripe me de manu inimicorum meorum, et a persequentibus me.
В Твоите ръце са времената ми; Избави ме от ръката на неприятелите ми, И от тия, които ме гонят.
16 Illustra faciem tuam super servum tuum; salvum me fac in misericordia tua.
Направи да светне лицето Ти над слугата Ти; Спаси ме в милосърдието Си.
17 Domine, non confundar, quoniam invocavi te. Erubescant impii, et deducantur in infernum; (Sheol h7585)
Господи, да са не посрамя, Защото съм Те призовал; Нека се посрамят нечестивите, Нека млъкнат в преизподнята. (Sheol h7585)
18 muta fiant labia dolosa, quæ loquuntur adversus justum iniquitatem, in superbia, et in abusione.
Нека онемеят лъжливите устни, Които говорят против праведния нахално, горделиво и презрително.
19 Quam magna multitudo dulcedinis tuæ, Domine, quam abscondisti timentibus te; perfecisti eis qui sperant in te in conspectu filiorum hominum!
Колко е голяма Твоята благост, Която си запазил за ония, които Ти се боят, И която си показал пред човешките чада Към ония, които уповават на Тебе!
20 Abscondes eos in abscondito faciei tuæ a conturbatione hominum; proteges eos in tabernaculo tuo, a contradictione linguarum.
Ще те скрием в скривалището на присъствието Си От човешките замисли; Ще ги скриеш под покров От препирането на езици.
21 Benedictus Dominus, quoniam mirificavit misericordiam suam mihi in civitate munita.
Благословен да е Господ, Защото си показал чудесното Си милосърдие към мене В укрепен град.
22 Ego autem dixi in excessu mentis meæ: Projectus sum a facie oculorum tuorum: ideo exaudisti vocem orationis meæ, dum clamarem ad te.
А в тревогата си аз бих рекъл: Отлъчен съм от очите Ти: Обаче Ти послуша гласа на молбите ми, Когато извиках към Тебе.
23 Diligite Dominum, omnes sancti ejus, quoniam veritatem requiret Dominus, et retribuet abundanter facientibus superbiam.
Възлюбете Господа, всички Негови светии; Господ пази верните, А въздава изобилно на ония, които се обхождат горделиво.
24 Viriliter agite, et confortetur cor vestrum, omnes qui speratis in Domino.
Дерзайте и нека се укрепи сърцето ви, Всички, които се надявате на Господа.
