Psalmorum 17
1 Oratio David. Exaudi, Domine, justitiam meam; intende deprecationem meam. Auribus percipe orationem meam, non in labiis dolosis.
Давидова молитва. Послушай, Господи, правото; внимавай на вика ми; Дай ухо на молитвата ми, която принасям с искрени устни.
2 De vultu tuo judicium meum prodeat; oculi tui videant æquitates.
Нека излезе присъдата ми от присъствието Ти; Очите Ти нека гледат справедливо.
3 Probasti cor meum, et visitasti nocte; igne me examinasti, et non est inventa in me iniquitas.
Изпитал си сърцето ми; посетил си ме нощно време; Опитал си ме; и не си намерил в мене никакво зло намерение. Мислите ми не надвишават устата ми.
4 Ut non loquatur os meum opera hominum: propter verba labiorum tuorum, ego custodivi vias duras.
Колкото за човешките дела, чрез думите на Твоята уста Аз опазих себе си от пътищата на насилниците.
5 Perfice gressus meos in semitis tuis, ut non moveantur vestigia mea.
Стъпките ми са се пазили здраво в Твоите пътища; Нозете ми не са се подхлъзнали.
6 Ego clamavi, quoniam exaudisti me, Deus; inclina aurem tuam mihi, et exaudi verba mea.
Аз Те призовах, Боже, защото ще ми отговориш; Приклони към мене ухото Си и послушай думите ми.
7 Mirifica misericordias tuas, qui salvos facis sperantes in te.
Яви чудните Си милосърдия, Ти, Който с десницата Си избавяш уповаващите на Тебе. От ония, които въстават против тях.
8 A resistentibus dexteræ tuæ custodi me ut pupillam oculi. Sub umbra alarum tuarum protege me
Пази ме като зеница на око; Скрий ме под сянката на крилата Си
9 a facie impiorum qui me afflixerunt. Inimici mei animam meam circumdederunt;
От нечестивите, които ме съсипват, От неприятелите на душата ми, които ме окръжават.
10 adipem suum concluserunt: os eorum locutum est superbiam.
Обградени са от своята тлъстина; Устата им говорят горделиво.
11 Projicientes me nunc circumdederunt me; oculos suos statuerunt declinare in terram.
Те обиколиха вече стъпките ми; Насочиха очите си, за да ни тръшнат на земята;
12 Susceperunt me sicut leo paratus ad prædam, et sicut catulus leonis habitans in abditis.
Всеки един от тях прилича на лъв, който желае да разкъса. И на лъвче, което седи в скришни места.
13 Exsurge, Domine: præveni eum, et supplanta eum: eripe animam meam ab impio; frameam tuam
Стани, Господи, предвари го, повали го; С меча Си избави душата ми от нечестивия,
14 ab inimicis manus tuæ. Domine, a paucis de terra divide eos in vita eorum; de absconditis tuis adimpletus est venter eorum. Saturati sunt filiis, et dimiserunt reliquias suas parvulis suis.
От човеци, Господи, с ръката Си, От светските човеци, чиито дял е в тоя живот, И чиито корем пълниш със съкровищата Си; Които са наситени с чада, И останалия си имот оставят на внуците си.
15 Ego autem in justitia apparebo conspectui tuo; satiabor cum apparuerit gloria tua.
А аз ще видя лицето Ти в правда; Когато се събудя ще се наситя от изгледа Ти.
