Psalmorum 104
1 Ipsi David. Benedic, anima mea, Domino: Domine Deus meus, magnificatus es vehementer. Confessionem et decorem induisti,
Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен,
2 amictus lumine sicut vestimento. Extendens cælum sicut pellem,
Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3 qui tegis aquis superiora ejus: qui ponis nubem ascensum tuum; qui ambulas super pennas ventorum:
Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4 qui facis angelos tuos spiritus, et ministros tuos ignem urentem.
Който правиш ангелите Си силни като ветровете. И слугите Си като огнения пламък;
5 Qui fundasti terram super stabilitatem suam: non inclinabitur in sæculum sæculi.
Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6 Abyssus sicut vestimentum amictus ejus; super montes stabunt aquæ.
Покрил си я с морето като с дреха; Водите застанаха над планините.
7 Ab increpatione tua fugient; a voce tonitrui tui formidabunt.
От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг
8 Ascendunt montes, et descendunt campi, in locum quem fundasti eis.
Издигаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9 Terminum posuisti quem non transgredientur, neque convertentur operire terram.
Положил си предел на водите, за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10 Qui emittis fontes in convallibus; inter medium montium pertransibunt aquæ.
Ти си, Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11 Potabunt omnes bestiæ agri; expectabunt onagri in siti sua.
Напояват всичките полски зверове; С тях дивите осли утоляват жаждата си:
12 Super ea volucres cæli habitabunt; de medio petrarum dabunt voces.
При тях небесните птици обитават И пият между клончетата.
13 Rigans montes de superioribus suis; de fructu operum tuorum satiabitur terra:
Ти си, Който поиш планините от високите Си обиталища, Тъй щото от плода на Твоите дела се насища земята;
14 producens fœnum jumentis, et herbam servituti hominum, ut educas panem de terra,
Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15 et vinum lætificet cor hominis: ut exhilaret faciem in oleo, et panis cor hominis confirmet.
И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16 Saturabuntur ligna campi, et cedri Libani quas plantavit:
Великолепните дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17 illic passeres nidificabunt: herodii domus dux est eorum.
Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18 Montes excelsi cervis; petra refugium herinaciis.
Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19 Fecit lunam in tempora; sol cognovit occasum suum.
Той е определил луната, за да показва времената; Слънцето знае кога да залязва.
20 Posuisti tenebras, et facta est nox; in ipsa pertransibunt omnes bestiæ silvæ:
Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21 catuli leonum rugientes ut rapiant, et quærant a Deo escam sibi.
Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22 Ortus est sol, et congregati sunt, et in cubilibus suis collocabuntur.
Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23 Exibit homo ad opus suum, et ad operationem suam usque ad vesperum.
Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24 Quam magnificata sunt opera tua, Domine! omnia in sapientia fecisti; impleta est terra possessione tua.
Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с твоите творения.
25 Hoc mare magnum et spatiosum manibus; illic reptilia quorum non est numerus: animalia pusilla cum magnis.
Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи животни, Животни малки и големи.
26 Illic naves pertransibunt; draco iste quem formasti ad illudendum ei.
Там плуват корабите; Там е и чудовището, което си създал да играе в него.
27 Omnia a te expectant ut des illis escam in tempore.
Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28 Dante te illis, colligent; aperiente te manum tuam, omnia implebuntur bonitate.
Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, и те се насищат с блага,
29 Avertente autem te faciem, turbabuntur; auferes spiritum eorum, et deficient, et in pulverem suum revertentur.
Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30 Emittes spiritum tuum, et creabuntur, et renovabis faciem terræ.
Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31 Sit gloria Domini in sæculum; lætabitur Dominus in operibus suis.
Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32 Qui respicit terram, et facit eam tremere; qui tangit montes, et fumigant.
Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33 Cantabo Domino in vita mea; psallam Deo meo quamdiu sum.
Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34 Jucundum sit ei eloquium meum; ego vero delectabor in Domino.
Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35 Deficiant peccatores a terra, et iniqui, ita ut non sint. Benedic, anima mea, Domino.
Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуя.
