Proverbiorum 8
1 Numquid non sapientia clamitat, et prudentia dat vocem suam?
Не вика ли мъдростта? И разум не издава ли гласа си?
2 In summis excelsisque verticibus supra viam, in mediis semitis stans,
Тя стои по високите места край пътя, На кръстопътя;
3 juxta portas civitatis, in ipsis foribus loquitur, dicens:
Възгласява на портите, при входа на града, При входа на вратите:
4 O viri, ad vos clamito, et vox mea ad filios hominum.
Към вас, човеци, викам, И гласът ми е към човешките чада.
5 Intelligite, parvuli, astutiam, et insipientes, animadvertite.
Вие, глупави, разберете благоразумие, И вие, безумни, придобивайте разумно сърце
6 Audite, quoniam de rebus magnis locutura sum, et aperientur labia mea ut recta prædicent.
Послушайте, защото ще говоря хубави неща. И ще отворя устните си да произнеса правото.
7 Veritatem meditabitur guttur meum, et labia mea detestabuntur impium.
Защото езикът ми ще изговори истина. И нечестието е мерзост за устните ми.
8 Justi sunt omnes sermones mei: non est in eis pravum quid, neque perversum;
Всичките думи на устата ми са справедливи, Няма в тях нищо лъжливо или опако.
9 recti sunt intelligentibus, et æqui invenientibus scientiam.
Те всички са ясни за разумния човек, И прави за тия, които намират знание.
10 Accipite disciplinam meam, et non pecuniam; doctrinam magis quam aurum eligite:
Приемете поуката ми, а не сребро, И по-добре знание, нежели избрано злато.
11 melior est enim sapientia cunctis pretiosissimis, et omne desiderabile ei non potest comparari.
Защото мъдростта е по-добра от скъпоценни камъни, И всичко желателно не се сравнява с нея.
12 Ego sapientia, habito in consilio, et eruditis intersum cogitationibus.
Аз, мъдростта, обитавам с благоразумието, И издирвам знание на умни мисли.
13 Timor Domini odit malum: arrogantiam, et superbiam, et viam pravam, et os bilingue, detestor.
Страх от Господа е да се мрази злото. Аз мразя гордост и високоумие, Лош път и опаки уста.
14 Meum est consilium et æquitas; mea est prudentia, mea est fortitudo.
У мене е съветът и здравомислието; Аз съм разум; у мен е силата.
15 Per me reges regnant, et legum conditores justa decernunt;
Чрез мене царете царуват И началниците узаконяват правда.
16 per me principes imperant, et potentes decernunt justitiam.
Чрез мене князете началствуват, Тоже и големците и всичките земни съдии.
17 Ego diligentes me diligo, et qui mane vigilant ad me, invenient me.
Аз любя ония, които ме любят, И ония, които ме търсят ревностно, ще ме намерят.
18 Mecum sunt divitiæ et gloria, opes superbæ et justitia.
Богатството и славата са с мене; Да! трайният имот и правдата.
19 Melior est enim fructus meus auro et lapide pretioso, et genimina mea argento electo.
Плодовете ми са по-добри от злато, даже от най-чисто злато, И приходът от мене от избрано сребро.
20 In viis justitiæ ambulo, in medio semitarum judicii:
Ходя по пътя на правдата. Всред пътеките на правосъдието,
21 ut ditem diligentes me, et thesauros eorum repleam.
За да направя да наследят имот тия, които ме любят, И за да напълня съкровищницата им.
22 Dominus possedit me in initio viarum suarum antequam quidquam faceret a principio.
Господ ме създаде като начало на пътя Си, Като първо от древните Си дела.
23 Ab æterno ordinata sum, et ex antiquis antequam terra fieret.
От вечността бях създадена от начало, Преди създаването на земята.
24 Nondum erant abyssi, et ego jam concepta eram: necdum fontes aquarum eruperant,
Родих се, когато нямаше бездните, Когато нямаше извори изобилващи с вода.
25 necdum montes gravi mole constiterant: ante colles ego parturiebar.
Преди да се поставят планините, Преди хълмовете аз бях родена,
26 Adhuc terram non fecerat, et flumina, et cardines orbis terræ.
Докато Господ още беше направил земята, нито полетата, Нито първите буци пръст на света.
27 Quando præparabat cælos, aderam; quando certa lege et gyro vallabat abyssos;
Когато приготовляваше небето, аз бях там, когато разпростираше свод над лицето на бездната.
28 quando æthera firmabat sursum, et librabat fontes aquarum;
Когато закрепваше облаците горе, Когато усилваше изворите на бездната,
29 quando circumdabat mari terminum suum, et legem ponebat aquis, ne transirent fines suos; quando appendebat fundamenta terræ:
Когато налагаше закона Си на морето, Щото водите да не престъпват повелението Му, Когато нареждаше основите на земята.
30 cum eo eram, cuncta componens. Et delectabar per singulos dies, ludens coram eo omni tempore,
Тогава аз бях при Него, като майсторски работник, И всеки ден се наслаждавах, Веселях се винаги пред Него.
31 ludens in orbe terrarum; et deliciæ meæ esse cum filiis hominum.
Веселях се на обитаемата Му земя; И наслаждението ми бе с човешките чада.
32 Nunc ergo, filii, audite me: beati qui custodiunt vias meas.
Сега, прочее, послушайте ме, о, чада, Защото блажени са ония, които пазят моите пътища.
33 Audite disciplinam, et estote sapientes, et nolite abjicere eam.
Послушайте поука, Не я отхвърляйте и станете мъдри.
34 Beatus homo qui audit me, et qui vigilat ad fores meas quotidie, et observat ad postes ostii mei.
Блажен тоя човек, който ме слуша, Като бди всеки ден при моите порти, И чака при сълбовете на вратата ми,
35 Qui me invenerit, inveniet vitam, et hauriet salutem a Domino.
Защото който ме намери намира живот, И придобива благоволение от Господа;
36 Qui autem in me peccaverit, lædet animam suam; omnes qui me oderunt diligunt mortem.
А който ме пропуска онеправдава своята си душа; Всички, които мразят мене, обичат смъртта.
