Proverbiorum 5
1 Fili mi, attende ad sapientiam meam, et prudentiæ meæ inclina aurem tuam:
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 ut custodias cogitationes, et disciplinam labia tua conservent. Ne attendas fallaciæ mulieris;
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 favus enim distillans labia meretricis, et nitidius oleo guttur ejus:
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 novissima autem illius amara quasi absinthium, et acuta quasi gladius biceps.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Per semitam vitæ non ambulant; vagi sunt gressus ejus et investigabiles.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Nunc ergo fili mi, audi me, et ne recedas a verbis oris mei.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Longe fac ab ea viam tuam, et ne appropinques foribus domus ejus.
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Ne des alienis honorem tuum, et annos tuos crudeli:
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 ne forte impleantur extranei viribus tuis, et labores tui sint in domo aliena,
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 et gemas in novissimis, quando consumpseris carnes tuas et corpus tuum, et dicas:
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 Cur detestatus sum disciplinam, et increpationibus non acquievit cor meum,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 nec audivi vocem docentium me, et magistris non inclinavi aurem meam?
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 pene fui in omni malo, in medio ecclesiæ et synagogæ.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Bibe aquam de cisterna tua, et fluenta putei tui;
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 deriventur fontes tui foras, et in plateis aquas tuas divide.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Habeto eas solus, nec sint alieni participes tui.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Sit vena tua benedicta, et lætare cum muliere adolescentiæ tuæ.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Cerva carissima, et gratissimus hinnulus: ubera ejus inebrient te in omni tempore; in amore ejus delectare jugiter.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Quare seduceris, fili mi, ab aliena, et foveris in sinu alterius?
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Respicit Dominus vias hominis, et omnes gressus ejus considerat.
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Iniquitates suas capiunt impium, et funibus peccatorum suorum constringitur.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Ipse morietur, quia non habuit disciplinam, et in multitudine stultitiæ suæ decipietur.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
