Proverbiorum 28
1 Fugit impius nemine persequente; justus autem, quasi leo confidens, absque terrore erit.
Нечестивите бягат без да ги гони някой, А праведните се смели като млад лъв.
2 Propter peccata terræ multi principes ejus; et propter hominis sapientiam, et horum scientiam quæ dicuntur, vita ducis longior erit.
От бунтовете на страната началниците й биват мнозина, Но чрез умни и вещи човеци един неин управител продължава дълго време.
3 Vir pauper calumnians pauperes similis est imbri vehementi in quo paratur fames.
Беден човек, който насилва немотните, Е като пороен дъжд, който не оставя храна.
4 Qui derelinquunt legem laudant impium; qui custodiunt, succenduntur contra eum.
Които отстъпват от закона хвалят нечестивите, Но които пазят закона противят се на тях.
5 Viri mali non cogitant judicium; qui autem inquirunt Dominum animadvertunt omnia.
Злите човеци не разбират правосъдие, Но тия, които търсят Господа разбират всичко.
6 Melior est pauper ambulans in simplicitate sua quam dives in pravis itineribus.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е опак между два пътя, макар и да е богат.
7 Qui custodit legem filius sapiens est; qui autem comessatores pascit confundit patrem suum.
Който пази закона е разумен син, А който дружи с чревоугодниците засрамва баща си.
8 Qui coacervat divitias usuris et fœnore, liberali in pauperes congregat eas.
Който умножава имота си с лихварство и грабителство Събира го за този, който показва милост към сиромасите.
9 Qui declinat aures suas ne audiat legem, oratio ejus erit execrabilis.
Който отклонява ухото си от слушане закона, На такъв самата му молитва е мерзост.
10 Qui decipit justos in via mala, in interitu suo corruet, et simplices possidebunt bona ejus.
Който заблуждава праведните в лош път, Той сам ще падне в своята яма, А непорочните ще наследят добрини.
11 Sapiens sibi videtur vir dives; pauper autem prudens scrutabitur eum.
Богатият човек мисли себе си за мъдър! Но разумният сиромах го изучава.
12 In exsultatione justorum multa gloria est; regnantibus impiis, ruinæ hominum.
Когато тържествуват първенците има голяма слава, А когато се издигнат нечестивите човек се крие.
13 Qui abscondit scelera sua non dirigetur; qui autem confessus fuerit et reliquerit ea, misericordiam consequetur.
Който крие престъпленията си няма да успее, А който ги изповяда и оставя ще намери милост.
14 Beatus homo qui semper est pavidus; qui vero mentis est duræ corruet in malum.
Блажен оня човек, който се бои винаги, А който закоравява сърцето си ще падне в бедствие.
15 Leo rugiens et ursus esuriens, princeps impius super populum pauperem.
Като ревящ лъв и гладна мечка Е нечестив управител над беден народ.
16 Dux indigens prudentia multos opprimet per calumniam; qui autem odit avaritiam, longi fient dies ejus.
О княже, лишен от разум, но велик да насилствуваш, Знай, че който мрази грабителство ще продължи дните си.
17 Hominem qui calumniatur animæ sanguinem, si usque ad lacum fugerit, nemo sustinet.
Човек, който е товарен с кръвта на друг човек, Ще побърза да отиде в ямата; никой да го не спира.
18 Qui ambulat simpliciter salvus erit; qui perversis graditur viis concidet semel.
Който ходи непорочно, ще се избави, А който ходи опако между два пътя изведнъж ще падне.
19 Qui operatur terram suam satiabitur panibus; qui autem sectatur otium replebitur egestate.
Който обработва земята си ще се насити с хляб, А който следва суетни неща ще го постигне сиромашия.
20 Vir fidelis multum laudabitur; qui autem festinat ditari non erit innocens.
Верният човек ще има много благословения; Но който бърза да се обогати не ще остане ненаказан.
21 Qui cognoscit in judicio faciem non bene facit; iste et pro buccella panis deserit veritatem.
Не е добре да бъде човек лицеприятен, Защото за един залък хляб такъв човек ще извърши престъпление.
22 Vir qui festinat ditari, et aliis invidet, ignorat quod egestas superveniet ei.
Който има лошо око, бърза да се обогати. А не знае, че немотия ще го постигне.
23 Qui corripit hominem gratiam postea inveniet apud eum, magis quam ille qui per linguæ blandimenta decipit.
Който изобличава човека, той после ще намери по-голямо благоволение, Отколкото оня, който ласкае с езика си.
24 Qui subtrahit aliquid a patre suo et a matre, et dicit hoc non esse peccatum, particeps homicidæ est.
Който краде от баща си или от майка си и казва: Не е грях, Той е другар на разрушителя.
25 Qui se jactat et dilatat, jurgia concitat; qui vero sperat in Domino sanabitur.
Човек с надменна душа подига крамоли, А който уповава на Господа ще затлъстее.
26 Qui confidit in corde suo stultus est; qui autem graditur sapienter, ipse salvabitur.
Който уповава на своето си сърце е безумен, А който ходи разумно, той ще се избави.
27 Qui dat pauperi non indigebit; qui despicit deprecantem sustinebit penuriam.
Който дава на сиромасите няма да изпадне в немотия, А който покрива очите си от тях ще има много клетви.
28 Cum surrexerint impii, abscondentur homines; cum illi perierint, multiplicabuntur justi.
Когато се възвишат нечестивите, хората се крият, Но когато те загиват, праведните се умножават.
