Proverbiorum 24
1 Ne æmuleris viros malos, nec desideres esse cum eis:
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 quia rapinas meditatur mens eorum, et fraudes labia eorum loquuntur.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Sapientia ædificabitur domus, et prudentia roborabitur.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 In doctrina replebuntur cellaria, universa substantia pretiosa et pulcherrima.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Vir sapiens fortis est, et vir doctus robustus et validus:
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 quia cum dispositione initur bellum, et erit salus ubi multa consilia sunt.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Excelsa stulto sapientia; in porta non aperiet os suum.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Qui cogitat mala facere stultus vocabitur:
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 cogitatio stulti peccatum est, et abominatio hominum detractor.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Si desperaveris lassus in die angustiæ, imminuetur fortitudo tua.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Erue eos qui ducuntur ad mortem, et qui trahuntur ad interitum, liberare ne cesses.
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Si dixeris: Vires non suppetunt; qui inspector est cordis ipse intelligit: et servatorem animæ tuæ nihil fallit, reddetque homini juxta opera sua.
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Comede, fili mi, mel, quia bonum est, et favum dulcissimum gutturi tuo.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Sic et doctrina sapientiæ animæ tuæ: quam cum inveneris, habebis in novissimis spem, et spes tua non peribit.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Ne insidieris, et quæras impietatem in domo justi, neque vastes requiem ejus.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Septies enim cadet justus, et resurget: impii autem corruent in malum.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Cum ceciderit inimicus tuus ne gaudeas, et in ruina ejus ne exsultet cor tuum:
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 ne forte videat Dominus, et displiceat ei, et auferat ab eo iram suam.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Ne contendas cum pessimis, nec æmuleris impios:
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 quoniam non habent futurorum spem mali, et lucerna impiorum extinguetur.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Time Dominum, fili mi, et regem, et cum detractoribus non commiscearis:
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 quoniam repente consurget perditio eorum, et ruinam utriusque quis novit?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 Hæc quoque sapientibus. Cognoscere personam in judicio non est bonum.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Qui dicunt impio: Justus es: maledicent eis populi, et detestabuntur eos tribus.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Qui arguunt eum laudabuntur, et super ipsos veniet benedictio.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Labia deosculabitur qui recta verba respondet.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Præpara foris opus tuum, et diligenter exerce agrum tuum, ut postea ædifices domum tuam.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Ne sis testis frustra contra proximum tuum, nec lactes quemquam labiis tuis.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Ne dicas: Quomodo fecit mihi, sic faciam ei; reddam unicuique secundum opus suum.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Per agrum hominis pigri transivi, et per vineam viri stulti:
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 et ecce totum repleverant urticæ, et operuerant superficiem ejus spinæ, et maceria lapidum destructa erat.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 Quod cum vidissem, posui in corde meo, et exemplo didici disciplinam.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Parum, inquam, dormies, modicum dormitabis; pauxillum manus conseres ut quiescas:
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 et veniet tibi quasi cursor egestas, et mendicitas quasi vir armatus.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
