Proverbiorum 19
1 Melior est pauper qui ambulat in simplicitate sua quam dives torquens labia sua, et insipiens.
По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.
2 Ubi non est scientia animæ, non est bonum, et qui festinus est pedibus offendet.
Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, обърква пътя си.
3 Stultitia hominis supplantat gressus ejus, et contra Deum fervet animo suo.
Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.
4 Divitiæ addunt amicos plurimos; a paupere autem et hi quos habuit separantur.
Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си,
5 Testis falsus non erit impunitus, et qui mendacia loquitur non effugiet.
Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.
6 Multi colunt personam potentis, et amici sunt dona tribuentis.
Мнозина търсят благоволението на щедрия, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.
7 Fratres hominis pauperis oderunt eum; insuper et amici procul recesserunt ab eo. Qui tantum verba sectatur nihil habebit;
Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с умолителни думи, но тях ги няма.
8 qui autem possessor est mentis diligit animam suam, et custos prudentiæ inveniet bona.
Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.
9 Falsus testis non erit impunitus, et qui loquitur mendacia peribit.
Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.
10 Non decent stultum deliciæ, nec servum dominari principibus.
Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.
11 Doctrina viri per patientiam noscitur, et gloria ejus est iniqua prætergredi.
Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.
12 Sicut fremitus leonis, ita et regis ira, et sicut ros super herbam, ita et hilaritas ejus.
Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.
13 Dolor patris filius stultus, et tecta jugiter perstillantia litigiosa mulier.
Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.
14 Domus et divitiæ dantur a parentibus; a Domino autem proprie uxor prudens.
Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.
15 Pigredo immittit soporem, et anima dissoluta esuriet.
Леноста хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува
16 Qui custodit mandatum custodit animam suam; qui autem negligit viam suam mortificabitur.
Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.
17 Fœneratur Domino qui miseretur pauperis, et vicissitudinem suam reddet ei.
Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.
18 Erudi filium tuum; ne desperes: ad interfectionem autem ejus ne ponas animam tuam.
Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го оставиш да загине.
19 Qui impatiens est sustinebit damnum, et cum rapuerit, aliud apponet.
Яростен човек ще понесе наказание, Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.
20 Audi consilium, et suscipe disciplinam, ut sis sapiens in novissimis tuis.
Слушай съвет и приемай поука, За да останеш мъдър в сетнините си.
21 Multæ cogitationes in corde viri; voluntas autem Domini permanebit.
Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.
22 Homo indigens misericors est, et melior est pauper quam vir mendax.
Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разорява.
23 Timor Domini ad vitam, et in plenitudine commorabitur absque visitatione pessima.
Страхът от Господа спомага към живот; Който го има ще си ляга наситен и не ще срещне зло.
24 Abscondit piger manum suam sub ascella, nec ad os suum applicat eam.
Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.
25 Pestilente flagellato stultus sapientior erit; si autem corripueris sapientem, intelliget disciplinam.
Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.
26 Qui affligit patrem, et fugat matrem, ignominiosus est et infelix.
Който опропастява баща си и пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.
27 Non cesses, fili, audire doctrinam, nec ignores sermones scientiæ.
Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.
28 Testis iniquus deridet judicium, et os impiorum devorat iniquitatem.
Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.
29 Parata sunt derisoribus judicia, et mallei percutientes stultorum corporibus.
Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.
