Proverbiorum 17
1 Melior est buccella sicca cum gaudio quam domus plena victimis cum jurgio.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 Servus sapiens dominabitur filiis stultis, et inter fratres hæreditatem dividet.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Sicut igne probatur argentum et aurum camino, ita corda probat Dominus.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Malus obedit linguæ iniquæ, et fallax obtemperat labiis mendacibus.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Qui despicit pauperem exprobrat factori ejus, et qui ruina lætatur alterius non erit impunitus.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Corona senum filii filiorum, et gloria filiorum patres eorum.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Non decent stultum verba composita, nec principem labium mentiens.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Gemma gratissima exspectatio præstolantis; quocumque se vertit, prudenter intelligit.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Qui celat delictum quærit amicitias; qui altero sermone repetit, separat fœderatos.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Plus proficit correptio apud prudentem, quam centum plagæ apud stultum.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Semper jurgia quærit malus: angelus autem crudelis mittetur contra eum.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Expedit magis ursæ occurrere raptis fœtibus, quam fatuo confidenti in stultitia sua.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Qui reddit mala pro bonis, non recedet malum de domo ejus.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Qui dimittit aquam caput est jurgiorum, et antequam patiatur contumeliam judicium deserit.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Qui justificat impium, et qui condemnat justum, abominabilis est uterque apud Deum.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Quid prodest stulto habere divitias, cum sapientiam emere non possit? Qui altum facit domum suam quærit ruinam, et qui evitat discere incidet in mala.
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 Omni tempore diligit qui amicus est, et frater in angustiis comprobatur.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Stultus homo plaudet manibus, cum spoponderit pro amico suo.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Qui meditatur discordias diligit rixas, et qui exaltat ostium quærit ruinam.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Qui perversi cordis est non inveniet bonum, et qui vertit linguam incidet in malum.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Natus est stultus in ignominiam suam; sed nec pater in fatuo lætabitur.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Animus gaudens ætatem floridam facit; spiritus tristis exsiccat ossa.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Munera de sinu impius accipit, ut pervertat semitas judicii.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 In facie prudentis lucet sapientia; oculi stultorum in finibus terræ.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 Ira patris filius stultus, et dolor matris quæ genuit eum.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Non est bonum damnum inferre justo, nec percutere principem qui recta judicat.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Qui moderatur sermones suos doctus et prudens est, et pretiosi spiritus vir eruditus.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Stultus quoque, si tacuerit, sapiens reputabitur, et si compresserit labia sua, intelligens.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
