Leviticus 23
1 Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
Господ още говори на Моисея, казвайки:
2 Loquere filiis Israël, et dices ad eos: Hæ sunt feriæ Domini, quas vocabitis sanctas.
Говори на израилтяните, като им кажеш: Господните празници, в които ще свиквате свети събрания, Моите празници, са следните:
3 Sex diebus facietis opus: dies septimus, quia sabbati requies est, vocabitur sanctus: omne opus non facietis in eo: sabbatum Domini est in cunctis habitationibus vestris.
Шест дена да се работи; а на седмия ден е събота за тържествена почивка, за свето събрание: в нея да не работите никаква работа; във всичките ви жилища е събота Господу.
4 Hæ sunt ergo feriæ Domini sanctæ, quas celebrare debetis temporibus suis.
Ето Господните празници, свети събрания, които ще свиквате във времената им:
5 Mense primo, quartadecima die mensis ad vesperum, Phase Domini est:
В първия месец, на четиринадесетия ден от месеца, привечер, е Пасха Господна;
6 et quintadecima die mensis hujus, solemnitas azymorum Domini est. Septem diebus azyma comedetis.
и на петнадесетия ден от същия месец е Господният празник на безквасните; седем дена да ядете безквасни хлябове.
7 Dies primus erit vobis celeberrimus, sanctusque: omne opus servile non facietis in eo,
На първия ден да имате свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
8 sed offeretis sacrificium in igne Domino septem diebus. Dies autem septimus erit celebrior et sanctior: nullumque servile opus facietis in eo.
И седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу; на седмия ден е свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
9 Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
Господ говори още на Моисея, казвайки:
10 Loquere filiis Israël, et dices ad eos: Cum ingressi fueritis terram, quam ego dabo vobis, et messueritis segetem, feretis manipulos spicarum, primitias messis vestræ, ad sacerdotem:
Говори на израилтяните, като им кажеш: Когато влезете в земята, която Аз ви давам, и пожънете жетвата й, тогава да донесете на свещеника един сноп от първите плодове на жетвата си;
11 qui elevabit fasciculum coram Domino, ut acceptabile sit pro vobis, altero die sabbati, et sanctificabit illum.
и той да подвижи снопа пред Господа, за да ви бъде приет; на другия ден подир съботата да го подвижи свещеникът.
12 Atque in eodem die quo manipulus consecratur, cædetur agnus immaculatus anniculus in holocaustum Domini.
И в деня, когато подвижите снопа, да принесете за всеизгаряне Господу едно едногодишно агне без порок;
13 Et libamenta offerentur cum eo, duæ decimæ similæ conspersæ oleo in incensum Domini, odoremque suavissimum: liba quoque vini, quarta pars hin.
и хлебния му принос, две десети от ефа чисто брашно омесено с дървено масло, в жертва чрез огън Господу за благоухание; и възлиянието му, един четвърт ин вино.
14 Panem, et polentam, et pultes non comedetis ex segete, usque ad diem qua offeretis ex ea Deo vestro. Præceptum est sempiternum in generationibus, cunctisque habitaculis vestris.
А хляб или пържено жито, или пресни класове да не ядете до тоя ден, до деня, когато принесете приноса на вашия Бог. Това да бъде вечен закон във всичките ви поколения, във всичките ви жилища.
15 Numerabitis ergo ab altero die sabbati, in quo obtulistis manipulum primitiarum, septem hebdomadas plenas,
От другия ден след съботата, в която принесохте снопа на движимия принос, да си изброите седем цели седмици;
16 usque ad alteram diem expletionis hebdomadæ septimæ, id est, quinquaginta dies: et sic offeretis sacrificium novum Domino
до следващия ден подир седмата събота да изброите петдесет дена, и тогава да принесете новохлебен принос Господу.
17 ex omnibus habitaculis vestris, panes primitiarum duos de duabus decimis similæ fermentatæ, quos coquetis in primitias Domini.
Да донесете от жилищата си за движим принос два хляба, които да бъдат две десети от ефа чисто брашно, изпечени с квас, като първи плодове Господу.
18 Offeretisque cum panibus septem agnos immaculatos anniculos, et vitulum de armento unum, et arietes duos, et erunt in holocaustum cum libamentis suis, in odorem suavissimum Domini.
И заедно с хляба да принесете седем едногодишни агнета без недостатък, един юнец и два овена; да бъдат всеизгаряне Господу заедно с хлебния им принос и заедно с възлиянията им, в принос чрез огън за благоухание Господу.
19 Facietis et hircum pro peccato, duosque agnos anniculos hostias pacificorum.
Да принесете и един козел в принос за грях, и две едногодишни агнета за примирителна жертва.
20 Cumque elevaverit eos sacerdos cum panibus primitiarum coram Domino, cedent in usum ejus.
И свещеникът да ги подвижи заедно с хляба на първите плодове и заедно с двете агнета за движим принос пред Господа; та да бъдат свети Господу за свещеника.
21 Et vocabitis hunc diem celeberrimum, atque sanctissimum: omne opus servile non facietis in eo. Legitimum sempiternum erit in cunctis habitaculis, et generationibus vestris.
И на седмия ден да свикате свето събрание и никаква слугинска работа да не вършите: това да бъде вечен закон във всичките ви жилища във всичките ви поколения.
22 Postquam autem messueritis segetem terræ vestræ, nec secabitis eam usque ad solum, nec remanentes spicas colligetis: sed pauperibus et peregrinis dimittetis eas. Ego sum Dominus Deus vester.
И когато жънете нивите на земята си, да не жънеш краищата на нивата си, и да не събираш падналите в жетвата ти класове; за сиромаха и за чужденеца да ги оставиш. Аз съм Господ вашият Бог.
23 Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
Господ още говори на Моисея, казвайки:
24 Loquere filiis Israël: Mense septimo, prima die mensis, erit vobis sabbatum, memoriale, clangentibus tubis, et vocabitur sanctum:
Говори на израилтяните, като речеш: В седмия месец, на първия ден от месеца, да ви бъде тържествена почивка, спомен с тръбно възклицание, свето събрание.
25 omne opus servile non facietis in eo, et offeretis holocaustum Domino.
В него да не вършите никаква слугинска работа и да принасяте жертва чрез огън Господу.
26 Locutusque est Dominus ad Moysen, dicens:
Господ говори още на Моисея, казвайки:
27 Decimo die mensis hujus septimi, dies expiationum erit celeberrimus, et vocabitur sanctus: affligetisque animas vestras in eo, et offeretis holocaustum Domino.
Дасетият ден на тоя седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свето събрание, и да смирите душите си, и да принесете жертва чрез огън Господу.
28 Omne opus servile non facietis in tempore diei hujus: quia dies propitiationis est, ut propitietur vobis Dominus Deus vester.
Никаква работа да не вършите в тоя ден, защото е ден на умилостивение, за да се извърши умилостивение за вас пред Господа вашия Бог.
29 Omnis anima, quæ afflicta non fuerit die hac, peribit de populis suis:
Защото всеки човек, който не се смири в тоя ден, ще се изтреби измежду людете си.
30 et quæ operis quippiam fecerit, delebo eam de populo suo.
И всеки човек, който извърши каква да е работа в тоя ден, тоя човек ще изтребя изсред людете му.
31 Nihil ergo operis facietis in eo: legitimum sempiternum erit vobis in cunctis generationibus, et habitationibus vestris.
Никаква работа да не вършите; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения във всичките ви жилища.
32 Sabbatum requietionis est, et affligetis animas vestras die nono mensis: a vespera usque ad vesperam celebrabitis sabbata vestra.
Ще ви бъде събота за тържествена почивка и за да смирите душите си; на деветия ден от месеца, вечерта, от вечер до вечер, да пазите съботата си.
33 Et locutus est Dominus ad Moysen, dicens:
Господ говори още на Моисея, казвайки:
34 Loquere filiis Israël: A quintodecimo die mensis hujus septimi, erunt feriæ tabernaculorum septem diebus Domino.
Говори на израилтяните, като речеш: От петнадесетия ден на тоя месец да пазите за седем дена Господния празник на скинопигията.
35 Dies primus vocabitur celeberrimus atque sanctissimus: omne opus servile non facietis in eo.
На първия ден да има свето събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
36 Et septem diebus offeretis holocausta Domino. Dies quoque octavus erit celeberrimus, atque sanctissimus, et offeretis holocaustum Domino: est enim cœtus atque collectæ: omne opus servile non facietis in eo.
Седем дена да принасяте по една жертва чрез огън Господу, а на осмия ден да имате свето събрание и да принесете жертва чрез огън Господу: това е тържествено събрание, и никаква слугинска работа да не вършите.
37 Hæ sunt feriæ Domini, quas vocabitis celeberrimas atque sanctissimas, offeretisque in eis oblationes Domino, holocausta et libamenta juxta ritum uniuscujusque diei:
Тия са Господните празници, в които да свиквате свети събрания, за да принасяте жертва чрез огън Господу, всеизгаряне, хлебен принос, жертва и възлияния, всяко на определения му ден,
38 exceptis sabbatis Domini, donisque vestris, et quæ offeretis ex voto, vel quæ sponte tribuetis Domino.
освен Господните съботи, и освен всичките обреци, и освен всичките доброволни приноси които давате Господу.
39 A quintodecimo ergo die mensis septimi, quando congregaveritis omnes fructus terræ vestræ, celebrabitis ferias Domini septem diebus: die primo et die octavo erit sabbatum, id est, requies.
А на петнадесетия ден от седмия месец, когато ще сте прибрали произведенията на земята, да празнувате Господния празник седем дена; първият ден да бъде тържествена почивка, и осмият ден тържествена почивка.
40 Sumetisque vobis die primo fructus arboris pulcherrimæ, spatulasque palmarum, et ramos ligni densarum frondium, et salices de torrente, et lætabimini coram Domino Deo vestro.
И на първия ден да си вземете плод от хубави дървета, палмови клони, клони от широколистни дървета и речни върби, и седем дена да се веселите пред Господа вашия Бог.
41 Celebrabitisque solemnitatem ejus septem diebus per annum: legitimum sempiternum erit in generationibus vestris. Mense septimo festa celebrabitis,
Да празнувате тоя празник за Господа седем дена в годината; това да бъде вечен закон във всичките ви поколения; в седмия месец да го празнувате.
42 et habitabitis in umbraculis septem diebus: omnis, qui de genere est Israël, manebit in tabernaculis,
В колиби да седите седем дена; всички туземци израилтяни да седят в колиби,
43 ut discant posteri vestri quod in tabernaculis habitare fecerim filios Israël, cum educerem eos de terra Ægypti. Ego Dominus Deus vester.
за да познаят бъдещите ви поколения, че в колиби направих израилтяните да седят, когато ги изведох из Египетската земя. Аз съм Господ вашият Бог.
44 Locutusque est Moyses super solemnitatibus Domini ad filios Israël.
И тъй, Моисей обяви Господните празници на израилтяните.
