Job 6
1 Respondens autem Job, dixit:
А Иов в отговор рече:
2 Utinam appenderentur peccata mea quibus iram merui, et calamitas quam patior, in statera!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Quasi arena maris hæc gravior appareret; unde et verba mea dolore sunt plena:
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 quia sagittæ Domini in me sunt, quarum indignatio ebibit spiritum meum; et terrores Domini militant contra me.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Numquid rugiet onager cum habuerit herbam? aut mugiet bos cum ante præsepe plenum steterit?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 aut poterit comedi insulsum, quod non est sale conditum? aut potest aliquis gustare quod gustatum affert mortem?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Quæ prius nolebat tangere anima mea, nunc, præ angustia, cibi mei sunt.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Quis det ut veniat petitio mea, et quod expecto tribuat mihi Deus?
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 et qui cœpit, ipse me conterat; solvat manum suam, et succidat me?
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Et hæc mihi sit consolatio, ut affligens me dolore, non parcat, nec contradicam sermonibus Sancti.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Quæ est enim fortitudo mea, ut sustineam? aut quis finis meus, ut patienter agam?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Nec fortitudo lapidum fortitudo mea, nec caro mea ænea est.
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Ecce non est auxilium mihi in me, et necessarii quoque mei recesserunt a me.
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Qui tollit ab amico suo misericordiam, timorem Domini derelinquit.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Fratres mei præterierunt me, sicut torrens qui raptim transit in convallibus.
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 Qui timent pruinam, irruet super eos nix.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Tempore quo fuerint dissipati, peribunt; et ut incaluerit, solventur de loco suo.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Involutæ sunt semitæ gressuum eorum; ambulabunt in vacuum, et peribunt.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Considerate semitas Thema, itinera Saba, et expectate paulisper.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 Confusi sunt, quia speravi: venerunt quoque usque ad me, et pudore cooperti sunt.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Nunc venistis; et modo videntes plagam meam, timetis.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Numquid dixi: Afferte mihi, et de substantia vestra donate mihi?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 vel: Liberate me de manu hostis, et de manu robustorum eruite me?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Docete me, et ego tacebo: et si quid forte ignoravi, instruite me.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Quare detraxistis sermonibus veritatis, cum e vobis nullus sit qui possit arguere me?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Ad increpandum tantum eloquia concinnatis, et in ventum verba profertis.
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Super pupillum irruitis, et subvertere nitimini amicum vestrum.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Verumtamen quod cœpistis explete: præbete aurem, et videte an mentiar.
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Respondete, obsecro, absque contentione; et loquentes id quod justum est, judicate.
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Et non invenietis in lingua mea iniquitatem, nec in faucibus meis stultitia personabit.
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?
