Job 30
1 Nunc autem derident me juniores tempore, quorum non dignabar patres ponere cum canibus gregis mei:
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 quorum virtus manuum mihi erat pro nihilo, et vita ipsa putabantur indigni:
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 egestate et fame steriles, qui rodebant in solitudine, squallentes calamitate et miseria.
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 Et mandebant herbas, et arborum cortices, et radix juniperorum erat cibus eorum:
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 qui de convallibus ista rapientes, cum singula reperissent, ad ea cum clamore currebant.
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 In desertis habitabant torrentium, et in cavernis terræ, vel super glaream:
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 qui inter hujuscemodi lætabantur, et esse sub sentibus delicias computabant:
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 filii stultorum et ignobilium, et in terra penitus non parentes.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Nunc in eorum canticum versus sum, et factus sum eis in proverbium.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 Abominantur me, et longe fugiunt a me, et faciem meam conspuere non verentur.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Pharetram enim suam aperuit, et afflixit me, et frenum posuit in os meum.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Ad dexteram orientis calamitates meæ illico surrexerunt: pedes meos subverterunt, et oppresserunt quasi fluctibus semitis suis.
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 Dissipaverunt itinera mea; insidiati sunt mihi, et prævaluerunt: et non fuit qui ferret auxilium.
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 Quasi rupto muro, et aperta janua, irruerunt super me, et ad meas miserias devoluti sunt.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Redactus sum in nihilum: abstulisti quasi ventus desiderium meum, et velut nubes pertransiit salus mea.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Nunc autem in memetipso marcescit anima mea, et possident me dies afflictionis.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Nocte os meum perforatur doloribus, et qui me comedunt, non dormiunt.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 In multitudine eorum consumitur vestimentum meum, et quasi capitio tunicæ succinxerunt me.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Comparatus sum luto, et assimilatus sum favillæ et cineri.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Clamo ad te, et non exaudis me: sto, et non respicis me.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Mutatus es mihi in crudelem, et in duritia manus tuæ adversaris mihi.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Elevasti me, et quasi super ventum ponens; elisisti me valide.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Scio quia morti trades me, ubi constituta est domus omni viventi.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Verumtamen non ad consumptionem eorum emittis manum tuam: et si corruerint, ipse salvabis.
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Flebam quondam super eo qui afflictus erat, et compatiebatur anima mea pauperi.
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Expectabam bona, et venerunt mihi mala: præstolabar lucem, et eruperunt tenebræ.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Interiora mea efferbuerunt absque ulla requie: prævenerunt me dies afflictionis.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Mœrens incedebam sine furore; consurgens, in turba clamabam.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Frater fui draconum, et socius struthionum.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Cutis mea denigrata est super me, et ossa mea aruerunt præ caumate.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Versa est in luctum cithara mea, et organum meum in vocem flentium.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
