Job 27
1 Addidit quoque Job, assumens parabolam suam, et dixit:
И Иов продължи беседата си като казваше:
2 Vivit Deus, qui abstulit judicium meum, et Omnipotens, qui ad amaritudinem adduxit animam meam.
В живота на Бога, Който е отнел правото ми, И на Всемогъщия, Който е огорчил душата ми,
3 Quia donec superest halitus in me, et spiritus Dei in naribus meis,
Заклевам се, че през всичкото време, докато е дишането ми в мене, И Духът Божий в ноздрите ми,
4 non loquentur labia mea iniquitatem, nec lingua mea meditabitur mendacium.
Устните ми няма да изговорят неправда, Нито езикът ми ще продума измама.
5 Absit a me ut justos vos esse judicem: donec deficiam, non recedam ab innocentia mea.
да не даде Бог да ви оправдая! Докато изсъхна няма да отхвърля непорочността си от мене.
6 Justificationem meam, quam cœpi tenere, non deseram: neque enim reprehendit me cor meum in omni vita mea.
Правдата си ще държа, и не ще я оставя; Догдето съм жив сърцето ми няма да ме изобличи.
7 Sit ut impius, inimicus meus, et adversarius meus quasi iniquus.
Неприятелят ми нека бъде като нечестивия, И който въстава против мене като беззаконния.
8 Quæ est enim spes hypocritæ, si avare rapiat, et non liberet Deus animam ejus?
Защото каква е надеждата на нечестивия, Че ще спечели, когато изтръгне Бог душата му?
9 Numquid Deus audiet clamorem ejus, cum venerit super eum angustia?
Ще послуша ли Бог вика му, Когато го сполети беда?
10 aut poterit in Omnipotente delectari, et invocare Deum omni tempore?
Ще се наслаждава ли във Всемогъщия? Ще призовава ли Бога във всяко време?
11 Docebo vos per manum Dei quæ Omnipotens habeat, nec abscondam.
Ще ви науча това, което е в Божията ръка; Каквото има у Всемогъщия не ще да скрия.
12 Ecce vos omnes nostis: et quid sine causa vana loquimini?
Ето, вие всички сте видели това; Защо, прочее, ставате съвсем безполезни?
13 Hæc est pars hominis impii apud Deum, et hæreditas violentorum, quam ob Omnipotente suscipient.
Делът на нечестивия от Бога, И наследството, което притеснителите Ще получат от Всемогъщия е това:
14 Si multiplicati fuerint filii ejus, in gladio erunt, et nepotes ejus non saturabuntur pane:
Ако се умножават чадата му, умножават се за меч; И внуците му не ще се наситят с хляб.
15 qui reliqui fuerint ex eo sepelientur in interitu, et viduæ illius non plorabunt.
Останалите от него, смърт ще ги погребе, И вдовиците му няма да плачат.
16 Si comportaverit quasi terram argentum, et sicut lutum præparaverit vestimenta:
Ако и да натрупа сребро много като пръст, И приготви дрехи изобилно като кал,
17 præparabit quidem, sed justus vestietur illis, et argentum innocens dividet.
Може да приготви, но праведните не ще ги облекат, И невинните ще си разделят среброто.
18 Ædificavit sicut tinea domum suam, et sicut custos fecit umbraculum.
Построява къщата си както молеца. И както пъдарят, който прави колиба.
19 Dives, cum dormierit, nihil secum auferet: aperiet oculos suos, et nihil inveniet.
Богат лъга, но няма да повтори. Веднъж отваря очите си и го няма;
20 Apprehendet eum quasi aqua inopia: nocte opprimet eum tempestas.
Трепет го хваща като потоп; Буря го граби нощем;
21 Tollet eum ventus urens, et auferet, et velut turbo rapiet eum de loco suo.
Източният вятър го дига, и той отива; Той го изтръгва с мястото му.
22 Et mittet super eum, et non parcet: de manu ejus fugiens fugiet.
Защото Бог ще хвърли върху него беди, и не ще го пожали; Той ще се старае да избяга от ръката Му.
23 Stringet super eum manus suas, et sibilabit super illum, intuens locum ejus.
Ще изпляскат с ръце против него, И ще му подсвиркват така, че ще бяга от мястото си.
