Job 24
1 Ab Omnipotente non sunt abscondita tempora: qui autem noverunt eum, ignorant dies illius.
Защо, ако времената не са открити от Всемогъщия, Ония които Го познават, не виждат дните Му за съд?
2 Alii terminos transtulerunt; diripuerunt greges, et paverunt eos.
Едни преместят межди, Грабят стада и ги пасат;
3 Asinum pupillorum abegerunt, et abstulerunt pro pignore bovem viduæ.
Откарват осела на сирачетата; Вземат в залог говедото на вдовицата;
4 Subverterunt pauperum viam, et oppresserunt pariter mansuetos terræ.
Изтласкват бедните от пътя; Сиромасите на земята се крият заедно от тях.
5 Alii quasi onagri in deserto egrediuntur ad opus suum: vigilantes ad prædam, præparant panem liberis.
Ето, като диви осли в пустинята излизат по работата си, Подраняват да търсят храна; Пустинята из доставя храна за чадата им.
6 Agrum non suum demetunt, et vineam ejus, quem vi oppresserint, vindemiant.
Жънат фуража в нивата, за да го ядат. И берат лозата на неправедника;
7 Nudos dimittunt homines, indumenta tollentes, quibus non est operimentum in frigore:
Цяла нощ лежат голи без дрехи, И нямат завивка в студа;
8 quos imbres montium rigant, et non habentes velamen, amplexantur lapides.
Измокрюват се от планинските дъждове, И прегръщат скалата, понеже нямат прибежище.
9 Vim fecerunt deprædantes pupillos, et vulgum pauperem spoliaverunt.
Други грабват сирачето от съседите, И вземат залог от сиромаха.
10 Nudis et incedentibus absque vestitu, et esurientibus tulerunt spicas.
Голи, тия ходят крадешком без дреха, И гладни, носят сноповете;
11 Inter acervos eorum meridiati sunt, qui calcatis torcularibus sitiunt.
Изтискват дървено масло в техните огради, Тъпчат линовете им, а остават жадни.
12 De civitatibus fecerunt viros gemere, et anima vulneratorum clamavit: et Deus inultum abire non patitur.
Умиращите охкат из града, И душата на ранените вика; Но пак това безумие Бог не гледа.
13 Ipsi fuerunt rebelles lumini: nescierunt vias ejus, nec reversi sunt per semitas ejus.
Дали са от противниците на виделината; Не знаят пътищата й, И не стоят в пътеките й,
14 Mane primo consurgit homicida; interficit egenum et pauperem: per noctem vero erit quasi fur.
Убиецът става в зори и убива сиромаха и нуждаещия се, А нощем е като крадец.
15 Oculus adulteri observat caliginem, dicens: Non me videbit oculus: et operiet vultum suum.
Така и окото на прелюбодееца очаква да се мръкне, Като казва: Око не ще ме види; И преличава лицето си.
16 Perfodit in tenebris domos, sicut in die condixerant sibi, et ignoraverunt lucem.
В тъмнината пробиват къщи; Те се затварят през деня, Видело не познават.
17 Si subito apparuerit aurora, arbitrantur umbram mortis: et sic in tenebris quasi in luce ambulant.
Защото за всички тях зората е като мрачната сянка; Понеже познават ужасите на мрачната сянка.
18 Levis est super faciem aquæ: maledicta sit pars ejus in terra, nec ambulet per viam vinearum.
Бърже се отдалечат по лицето на водата; Делът им е проклет на земята; Не се обръщат вече към пътя за лозята.
Както сушата и топлината поглъщат водата от снега, Така и преизподнята грешните. (Sheol h7585)
20 Obliviscatur ejus misericordia; dulcedo illius vermes: non sit in recordatione, sed conteratur quasi lignum infructuosum.
Майчината утроба ще ги забрави; Червеят ще има сладко ястие в тях; Няма вече да се спомнят; И неправдата ще се строши като дърво.
21 Pavit enim sterilem quæ non parit, et viduæ bene non fecit.
Поглъщат неплодната, която ражда; И на вдовицата не правят добро,
22 Detraxit fortes in fortitudine sua, et cum steterit, non credet vitæ suæ.
Влачат и мощните със силата си; Те стават, и никой не е безопасен в живота си.
23 Dedit ei Deus locum pœnitentiæ, et ille abutitur eo in superbiam: oculi autem ejus sunt in viis illius.
Бог им дава безопасност, и те се успокояват с нея, Но очите Му са върху пътищата им.
24 Elevati sunt ad modicum, et non subsistent: et humiliabuntur sicut omnia, et auferentur, et sicut summitates spicarum conterentur.
Въздигнаха се за малко, и, ето, че ги няма! Снишават се; и както всички други си отиват, И отсичат се като главите на класовете.
25 Quod si non est ita, quis me potest arguere esse mentitum, et ponere ante Deum verba mea?
И сега, ако не е така, кой ще ме изкара лъжец, И ще обърне в нищо думите ми?
