Job 19
1 Respondens autem Job, dixit:
Тогава Иов в отговор рече:
2 Usquequo affligitis animam meam, et atteritis me sermonibus?
До кога ще оскърбявате душата ми, И ще ме съкрушавате с думи?
3 En decies confunditis me, et non erubescitis opprimentes me.
Десет пъти вече стана ме укорявате, Но пак не ви е срам, че ми смайвате главата.
4 Nempe etsi ignoravi, mecum erit ignorantia mea.
Даже ако наистина съм съгрешил, Грешката ми остава с мене.
5 At vos contra me erigimini, et arguitis me opprobriis meis.
Ако непременно искате да се големеете над мене И да хвърляте против мене укора ми,
6 Saltem nunc intelligite quia Deus non æquo judicio afflixerit me, et flagellis suis me cinxerit.
Знайте сега, че Бог ме повали И ме обиколи с мрежата Си.
7 Ecce clamabo, vim patiens, et nemo audiet; vociferabor, et non est qui judicet.
Ето, викам: Неправда! Но няма кой да ме чуе; Издавам вик за помощ, но няма съд.
8 Semitam meam circumsepsit, et transire non possum: et in calle meo tenebras posuit.
Той е преградил пътя ми, та не мога да премина, И турил е тъмнина в пътеките ми,
9 Spoliavit me gloria mea, et abstulit coronam de capite meo.
Съблякъл ме е от славата ми, И отнел е венеца от главата ми.
10 Destruxit me undique, et pereo: et quasi evulsæ arbori abstulit spem meam.
Съкрушил ме е отвсякъде, и аз отивам; И изкоренил е надеждата ми като дърво.
11 Iratus est contra me furor ejus, et sic me habuit quasi hostem suum.
Запалил е тоже против мене гнева Си, И счита ме като един от враговете Си.
12 Simul venerunt latrones ejus, et fecerunt sibi viam per me, et obsederunt in gyro tabernaculum meum.
Полковете Му настъпват заедно, Та заздравяват пътя си против мене, И разполагат се в стан около шатъра ми.
13 Fratres meos longe fecit a me, et noti mei quasi alieni recesserunt a me.
Отдалечил е от мене братята ми; И ония, които ме познаваха, станаха съвсем чужди за мене.
14 Dereliquerunt me propinqui mei, et qui me noverant obliti sunt mei.
Оставиха ме ближните ми, И забравиха ме познайниците ми.
15 Inquilini domus meæ et ancillæ meæ sicut alienum habuerunt me, et quasi peregrinus fui in oculis eorum.
Ония, които живеят в дома ми, И слугините ми считат ме като чужд; Странен станах в очите им.
16 Servum meum vocavi, et non respondit: ore proprio deprecabar illum.
Викам слугата си, и не отговаря, При все че с устата си му се моля.
17 Halitum meum exhorruit uxor mea, et orabam filios uteri mei.
Дъхът ми е отвратителен на жена ми, И дъхът ми на чадата на чреслата ми.
18 Stulti quoque despiciebant me: et cum ab eis recessissem, detrahebant mihi.
И самите малки деца ме презират; Когато ставам говорят против мене.
19 Abominati sunt me quondam consiliarii mei, et quem maxime diligebam, aversatus est me.
Всичките ми по-близки приятели се погнусяват от мене; И ония, които възлюбих, обърнаха се против мене.
20 Pelli meæ, consumptis carnibus, adhæsit os meum, et derelicta sunt tantummodo labia circa dentes meos.
Костите ми залепват за кожата ми и за месата ми; И отървах се само с кожата на зъбите си.
21 Miseremini mei, miseremini mei saltem vos, amici mei, quia manus Domini tetigit me.
Смилете се за мене, смилете се за мене, вие приятели мои! Защото ръката Божия се допря до мене.
22 Quare persequimini me sicut Deus, et carnibus meis saturamini?
Защо ме гоните като че ли сте Бог, И не се насищате от плътта ми?
23 Quis mihi tribuat ut scribantur sermones mei? quis mihi det ut exarentur in libro
О, да можеха да се напишат думите ми! Да се начертаеха на книга!
24 stylo ferreo et plumbi lamina, vel celte sculpantur in silice?
Да се издълбаеха на скала за всегда С желязна писалка и олово!
25 Scio enim quod redemptor meus vivit, et in novissimo die de terra surrecturus sum:
Защото зная, че е жив Изкупителят ми, И че в последно време ще застане на земята;
26 et rursum circumdabor pelle mea, et in carne mea videbo Deum meum:
И, като изтлее след кожата ми това тяло, Пак вън от плътта си ще видя Бога:
27 quem visurus sum ego ipse, et oculi mei conspecturi sunt, et non alius: reposita est hæc spes mea in sinu meo.
Когото сам аз ще видя, И очите ми ще гледат, и то не като чужденец, За тая гледка дробовете ми се топят дълбоко в мене.
28 Quare ergo nunc dicitis: Persequamur eum, et radicem verbi inveniamus contra eum?
Ако кажете, Как ще го гоним, Тъй като причината на това страдание се намира в самия него!
29 Fugite ergo a facie gladii, quoniam ultor iniquitatum gladius est: et scitote esse judicium.
Тогава бойте се от меча; Защото гневни са наказанията, нанесени от меча, За да познаете, че има съд.
