Genesis 22
1 Quæ postquam gesta sunt, tentavit Deus Abraham, et dixit ad eum: Abraham, Abraham. At ille respondit: Adsum.
След тия събития Бог изпита Авраама, като му рече: Аврааме. А той рече: Ето ме.
2 Ait illi: Tolle filium tuum unigenitum, quem diligis, Isaac, et vade in terram visionis, atque ibi offeres eum in holocaustum super unum montium quem monstravero tibi.
И рече Бог: Вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принесе го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти кажа.
3 Igitur Abraham de nocte consurgens, stravit asinum suum, ducens secum duos juvenes, et Isaac filium suum: cumque concidisset ligna in holocaustum, abiit ad locum quem præceperat ei Deus.
На сутринта, прочее, Авраам подрани та оседла осела си и взе със себе се двама от слугите си и сина си Исаака; и, като нацепи дърва за всеизгарянето, стана та отиде на мястото, за което Бог му беше казал.
4 Die autem tertio, elevatis oculis, vidit locum procul:
На третия ден Авраам подигна очи и видя мястото надалеч.
5 dixitque ad pueros suos: Expectate hic cum asino: ego et puer illuc usque properantes, postquam adoraverimus, revertemur ad vos.
Тогава рече Авраам на слугите си: Вие останете тук с осела; а аз и момчето ще отидем до там и, като се поклоним, ще се върнем при вас.
6 Tulit quoque ligna holocausti, et imposuit super Isaac filium suum: ipse vero portabat in manibus ignem et gladium. Cumque duo pergerent simul,
И взе Авраам дървата за всеизгарянето и натовари ги на сина си Исаака, а той взе в ръката си огън и нож; и двамата отидоха заедно.
7 dixit Isaac patri suo: Pater mi. At ille respondit: Quid vis, fili? Ecce, inquit, ignis et ligna: ubi est victima holocausti?
Тогава Исаак продума на баща си Авраама, казвайки: Тате! А той рече: Ето ме, синко. И рече Исаак: Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?
8 Dixit autem Abraham: Deus providebit sibi victimam holocausti, fili mi. Pergebant ergo pariter.
И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне. И двамата вървяха заедно.
9 Et venerunt ad locum quem ostenderat ei Deus, in quo ædificavit altare, et desuper ligna composuit; cumque alligasset Isaac filium suum, posuit eum in altare super struem lignorum.
А като стигнаха на мястото, за което Бог му беше казал, Авраам издигна там жертвеник, нареди дървата и, като върза сина си Исаака, тури го на жертвеника върху дърветата.
10 Extenditque manum, et arripuit gladium, ut immolaret filium suum.
И Авраам простря ръката си та взе ножа да заколи сина си.
11 Et ecce angelus Domini de cælo clamavit, dicens: Abraham, Abraham. Qui respondit: Adsum.
Тогава ангел Господен му викна от небето и рече: Аврааме, Аврааме! И той рече: Ето ме.
12 Dixitque ei: Non extendas manum tuam super puerum, neque facias illi quidquam: nunc cognovi quod times Deum, et non pepercisti unigenito filio tuo propter me.
И ангелът рече: да не вдигнеш ръката си върху момчето, нито да му сториш нещо; защото сега зная, че ти се боиш от Бога, понеже на пожали за Мене и сина си, единствения си син.
13 Levavit Abraham oculos suos, viditque post tergum arietem inter vepres hærentem cornibus, quem assumens obtulit holocaustum pro filio.
Тогава Авраам, като подигна очи, видя, и ето зад него един овен вплетен с рогата си в един храст; и Авраам отиде, взе овена и го принесе всеизгаряне вместо сина си.
14 Appellavitque nomen loci illius, Dominus videt. Unde usque hodie dicitur: In monte Dominus videbit.
И Авраам наименува това място Иеова-ире; и според това се казва и до днес: На хълма Господ ще промисли.
15 Vocavit autem angelus Domini Abraham secundo de cælo, dicens:
Тогава втори път ангел Господен викна на Авраама от небето и рече:
16 Per memetipsum juravi, dicit Dominus: quia fecisti hanc rem, et non pepercisti filio tuo unigenito propter me:
В Себе Си се заклевам, казва Господ, че понеже си сторил това нещо и не пожали сина си, единствения си син,
17 benedicam tibi, et multiplicabo semen tuum sicut stellas cæli, et velut arenam quæ est in littore maris: possidebit semen tuum portas inimicorum suorum,
ще те благословя премного и ще умножа и преумножа потомството ти като небесните звезди и като пясъка на морския бряг; и потомството ти ще завладее портата на неприятелите си;
18 et benedicentur in semine tuo omnes gentes terræ, quia obedisti voci meæ.
в твоето потомство ще се благословят всичките народи на земята, защото си послушал гласа Ми.
19 Reversus est Abraham ad pueros suos, abieruntque Bersabee simul, et habitavit ibi.
И тъй, Авраам се върна при слугите си, и станаха та отидоха заедно във Вирсавее; и Авраам се настани във Вирсавее.
20 His ita gestis, nuntiatum est Abrahæ quod Melcha quoque genuisset filios Nachor fratri suo:
А след тия събития, известиха на Авраама, казвайки: Ето, и Мелха роди чада на брата ми Нахор:
21 Hus primogenitum, et Buz fratrem ejus, et Camuel patrem Syrorum,
първородния му Уза, брата ми Вуза, Камуила Арамовия баща.
22 et Cased, et Azau, Pheldas quoque et Jedlaph,
Кеседа, Азава, Фалдеса, Елдафа и Ватуила.
23 ac Bathuel, de quo nata est Rebecca: octo istos genuit Melcha, Nachor fratri Abrahæ.
А Ватуил роди Ревека. Тия осем сина роди Мелха на Нахора Авраамовия брат.
24 Concubina vero illius, nomine Roma, peperit Tabee, et Gaham, et Thahas, et Maacha.
Тоже и наложницата му, на име Ревма, роди Тевека, Гаама, Тахаса и Мааха.
