Exodus 21
1 Hæc sunt judicia quæ propones eis.
Ето съдбите, които ще представиш пред тях.
2 Si emeris servum hebræum, sex annis serviet tibi: in septimo egredietur liber gratis.
Ако купиш роб евреин, шест години ще работи, а в седмата ще излезе свободен, без откуп.
3 Cum quali veste intraverit, cum tali exeat: si habens uxorem, et uxor egredietur simul.
Ако е дошъл сам, сам да си излезе; ако е имал жена, то и жена му да излезе с него.
4 Sin autem dominus dederit illi uxorem, et pepererit filios et filias: mulier et liberi ejus erunt domini sui, ipse vero exibit cum vestitu suo.
Ако господарят му му е дал жена, и тя му е родила синове или дъщери, то жената и чадата й ще бъдат на гсподаря й, а той ще излезе сам.
5 Quod si dixerit servus: Diligo dominum meum et uxorem ac liberos; non egrediar liber:
Но ако робът изрично каже: Обичам господаря си, жена си и чадата си; не желая да изляза свободен,
6 offeret eum dominus diis, et applicabitur ad ostium et postes, perforabitque aurem ejus subula: et erit ei servus in sæculum.
тогава господарят му ще го заведе пред съдиите, и, като го приведе при вратата, или при стълба на вратата, господарят му ще му промуши ухото с шило; и той ще му бъде роб за винаги.
7 Si quis vendiderit filiam suam in famulam, non egredietur sicut ancillæ exire consueverunt.
Ако някой продаде дъщеря си за робиня, тя няма да излезе така както излизат робите.
8 Si displicuerit oculis domini sui cui tradita fuerat, dimittet eam: populo autem alieno vendendi non habebit potestatem, si spreverit eam.
Ако не бъде угодна на господаря си, който се е сгодил за нея, то нека я остави да бъде откупена; той не ще има власт да я продаде на чужденци, тъй като й е изневерил.
9 Sin autem filio suo desponderit eam, juxta morem filiarum faciet illi.
Но ако я е сгодил за сина си, то нека постъпи с нея, както е обичайно с дъщерите.
10 Quod si alteram ei acceperit, providebit puellæ nuptias, et vestimenta, et pretium pudicitiæ non negabit.
Ако си вземе още една жена, да не лиши оная от храната й, от дрехите й и от съпружеско съжитие с нея.
11 Si tria ista non fecerit, egredietur gratis absque pecunia.
И ако не й направи тия трите, тогава тя нека си излезе даром, без откуп.
12 Qui percusserit hominem volens occidere, morte moriatur.
Който удари човек смъртоносно, непременно да се умъртви.
13 Qui autem non est insidiatus, sed Deus illum tradidit in manus ejus, constituam tibi locum in quem fugere debeat.
Но ако не го е причаквал, но Бог го е предал в ръката му, тогава Аз ще ти определя място гдето да побегне.
14 Si quis per industriam occiderit proximum suum, et per insidias: ab altari meo evelles eum, ut moriatur.
Ако, обаче, някой от злоба убие ближния си коварно, то и от олтара Ми ще го извадиш, за да се умъртви.
15 Qui percusserit patrem suum aut matrem, morte moriatur.
Който удари баща си или майка си непременно да се умъртви.
16 Qui furatus fuerit hominem, et vendiderit eum, convictus noxæ, morte moriatur.
Който открадне човек и го продадеде, или ако откраднатият се намери в ръката му, той непременно да се умъртви.
17 Qui maledixerit patri suo, vel matri, morte moriatur.
Който хули баща си или майка си непременно да се умъртви.
18 Si rixati fuerint viri, et percusserit alter proximum suum lapide vel pugno, et ille mortuus non fuerit, sed jacuerit in lectulo:
Когато се карат някои, ако единият удари другия с камък или с юмрука си, и той не умре, но пази легло;
19 si surrexerit, et ambulaverit foris super baculum suum, innocens erit qui percusserit, ita tamen ut operas ejus et impensas in medicos restituat.
и ако последният се придигне и излиза макар с тояга, тогава оня, който го е ударил, ще бъде невинен, само ще плати за денгубата му и ще направи да бъде съвършено изцерен.
20 Qui percusserit servum suum, vel ancillam virga, et mortui fuerint in manibus ejus, criminis reus erit.
Ако някой удари роба си или робинята си с тояга, та умре под ръката му, непременно да се накаже.
21 Sin autem uno die vel duobus supervixerit, non subjacebit pœnæ, quia pecunia illius est.
Обаче, ако удареният поживее един два дена, тогава да се не наказва, понеже той му е стока.
22 Si rixati fuerint viri, et percusserit quis mulierem prægnantem, et abortivum quidem fecerit, sed ipsa vixerit: subjacebit damno quantum maritus mulieris expetierit, et arbitri judicaverint.
Ако се бият някои и ударят трудна жена, така щото да пометне, а не последва друга повреда, тогава оня, който я е ударил непременно да бъде глобен, според както мъжът й би му наложил, и да плати както определят съдиите.
23 Sin autem mors ejus fuerit subsecuta, reddet animam pro anima,
Но ако последва повреда, тогава да отсъдиш живот за живот,
24 oculum pro oculo, dentem pro dente, manum pro manu, pedem pro pede,
око за око, зъб за зъб, ръка за ръка, нога за нога,
25 adustionem pro adustione, vulnus pro vulnere, livorem pro livore.
изгаряне за изгаряне, рана за рана, удар за удар.
26 Si percusserit quispiam oculum servi sui aut ancillæ, et luscos eos fecerit, dimittet eos liberos pro oculo quem eruit.
Ако някой удари роба си или робинята си в окото, и то се развали, поради окото му ще го освободи.
27 Dentem quoque si excusserit servo vel ancillæ suæ, similiter dimittet eos liberos.
И ако избие някой зъб на роба си или някой зъб на робинята си, ще го освободи поради зъба му.
28 Si bos cornu percusserit virum aut mulierem, et mortui fuerint, lapidibus obruetur: et non comedentur carnes ejus, dominus quoque bovis innocens erit.
Ако вол убоде мъж или жена щото да умре, тогава да се убие с камъни, и да се не яде месото му; а стопанинът на вола ще бъде оправдан.
29 Quod si bos cornupeta fuerit ab heri et nudiustertius, et contestati sunt dominum ejus, nec recluserit eum, occideritque virum aut mulierem: et bos lapidibus obruetur, et dominum ejus occident.
Но ако волът е бил бодлив от по-напред, и това е било известно на стопанина му, но той не го е ограничил, та е убил мъж или жена, то волът да се убие с камъни, още и стопанинът му да се умъртви.
30 Quod si pretium fuerit ei impositum, dabit pro anima sua quidquid fuerit postulatus.
Обаче, ако му се определи откуп, то за избавление на живота си нека даде, колкото му се определи.
31 Filium quoque et filiam si cornu percusserit, simili sententiæ subjacebit.
Било че волът е убол мъж или е убол жена, според тая съдба ще му се направят.
32 Si servum ancillamque invaserit, triginta siclos argenti domino dabit, bos vero lapidibus opprimetur.
Но ако волът убоде роб или робиня, стопанинът нека плати на господаря им тридесет сребърни сикли, и нека се убие волът с камъни.
33 Si quis aperuerit cisternam, et foderit, et non operuerit eam, cecideritque bos aut asinus in eam,
Ако отвори някой яма, или изкопае яма без да я покрие, и в нея падне вол или осел,
34 reddet dominus cisternæ pretium jumentorum: quod autem mortuum est, ipsius erit.
притежателят на ямата ще заплати повредата; ще даде пари на стопанина им, а мършата ще бъде негова.
35 Si bos alienus bovem alterius vulneraverit, et ille mortuus fuerit: vendent bovem vivum, et divident pretium, cadaver autem mortui inter se dispertient.
Ако волът на някого убоде вола на другиго, така щото умре, тогава да продадат живия вол и да си разделят стойността му, и мършата тоже да си разделят.
36 Sin autem sciebat quod bos cornupeta esset ab heri et nudiustertius, et non custodivit eum dominus suus: reddet bovem pro bove, et cadaver integrum accipiet.
Но ако се е знаело от по-напред, че волът е бил бодлив, и стопанинът му не го е ограничил, то непременно ще плати вол за вол, а мършата ще бъде негова.
