Ecclesiastes 10
1 Muscæ morientes perdunt suavitatem unguenti. Pretiosior est sapientia et gloria, parva et ad tempus stultitia.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Cor sapientis in dextera ejus, et cor stulti in sinistra illius.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 Sed et in via stultus ambulans, cum ipse insipiens sit, omnes stultos æstimat.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Si spiritus potestatem habentis ascenderit super te, locum tuum ne demiseris, quia curatio faciet cessare peccata maxima.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Est malum quod vidi sub sole, quasi per errorem egrediens a facie principis:
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 positum stultum in dignitate sublimi, et divites sedere deorsum.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Vidi servos in equis, et principes ambulantes super terram quasi servos.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Qui fodit foveam incidet in eam, et qui dissipat sepem mordebit eum coluber.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Qui transfert lapides affligetur in eis, et qui scindit ligna vulnerabitur ab eis.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Si retusum fuerit ferrum, et hoc non ut prius, sed hebetatum fuerit, multo labore exacuetur, et post industriam sequetur sapientia.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Si mordeat serpens in silentio, nihil eo minus habet qui occulte detrahit.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Verba oris sapientis gratia, et labia insipientis præcipitabunt eum;
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 initium verborum ejus stultitia, et novissimum oris illius error pessimus.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Stultus verba multiplicat. Ignorat homo quid ante se fuerit; et quid post se futurum sit, quis ei poterit indicare?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Labor stultorum affliget eos, qui nesciunt in urbem pergere.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Væ tibi, terra, cujus rex puer est, et cujus principes mane comedunt.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Beata terra cujus rex nobilis est, et cujus principes vescuntur in tempore suo, ad reficiendum, et non ad luxuriam.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 In pigritiis humiliabitur contignatio, et in infirmitate manuum perstillabit domus.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 In risum faciunt panem et vinum ut epulentur viventes; et pecuniæ obediunt omnia.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 In cogitatione tua regi ne detrahas, et in secreto cubiculi tui ne maledixeris diviti: quia et aves cæli portabunt vocem tuam, et qui habet pennas annuntiabit sententiam.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
