Psalmorum 94
1 Psalmus ipsi David, Quarta Sabbati. Deus ultionum Dominus: Deus ultionum libere egit.
Господи Боже, Кому принадлежи отмъщението, Господи, кому принадлежи отмъщението, възсияй.
2 Exaltare qui iudicas terram: redde retributionem superbis.
Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.
3 Usquequo peccatores Domine: usquequo peccatores gloriabuntur:
Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?
4 Effabuntur, et loquentur iniquitatem: loquentur omnes, qui operantur iniustitiam?
Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5 Populum tuum Domine humiliaverunt: et hereditatem tuam vexaverunt.
Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;
6 Viduam, et advenam interfecerunt: et pupillos occiderunt.
Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.
7 Et dixerunt: Non videbit Dominus, nec intelliget Deus Iacob.
И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.
8 Intelligite insipientes in populo: et stulti aliquando sapite.
Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете?
9 Qui plantavit aurem, non audiet? aut qui finxit oculum, non considerat?
Оня, Който е поставил ухото не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?
10 Qui corripit gentes, non arguet: qui docet hominem scientiam?
Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?
11 Dominus scit cogitationes hominum, quoniam vanæ sunt.
Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12 Beatus homo, quem tu erudieris Domine: et de lege tua docueris eum.
Блажен оня човек, когото Ти, Господи вразумяваш, И когото учиш от закона Си,
13 Ut mitiges ei a diebus malis: donec fodiatur peccatori fovea.
За да го успокояваш през дните на злочестието, Докато се изкопае ров за нечестивия.
14 Quia non repellet Dominus plebem suam: et hereditatem suam non derelinquet.
Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;
15 Quoadusque iustitia convertatur in iudicium: et qui iuxta illam omnes qui recto sunt corde.
Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16 Quis consurget mihi adversus malignantes? aut quis stabit mecum adversus operantes iniquitatem?
Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17 Nisi quia Dominus adiuvit me: paulominus habitasset in inferno anima mea. (questioned)
Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18 Si dicebam: Motus est pes meus: misericordia tua Domine adiuvabat me.
Когато казах: Подхлъзва се ногата ми, Тогава, Господи, Твоята милост ме подпря.
19 Secundum multitudinem dolorum meorum in corde meo: consolationes tuæ lætificaverunt animam meam.
Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.
20 Numquid adhæret tibi sedes iniquitatis: qui fingis laborem in præcepto?
Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?
21 Captabunt in animam iusti: et sanguinem innocentem condemnabunt.
Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.
22 Et factus est mihi Dominus in refugium: et Deus meus in adiutorium spei meæ.
Но Господ е високата моя кула, И Бог мой е канара, при която прибягвам.
23 Et reddet illis iniquitatem ipsorum: et in malitia eorum disperdet eos: disperdet illos Dominus Deus noster.
Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.
