Psalmorum 90
1 Oratio Moysi hominis Dei. Domine, refugium factus es nobis: a generatione in generationem.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Priusquam montes fierent, aut formaretur terra, et orbis: a sæculo et usque in sæculum tu es Deus.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Ne avertas hominem in humilitatem: et dixisti: Convertimini filii hominum.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Quoniam mille anni ante oculos tuos, tamquam dies hesterna, quæ præteriit, Et custodia in nocte,
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 quæ pro nihilo habentur, eorum anni erunt.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Mane sicut herba transeat, mane floreat, et transeat: vespere decidat, induret, et arescat.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Quia defecimus in ira tua, et in furore tuo turbati sumus.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Posuisti iniquitates nostras in conspectu tuo: sæculum nostrum in illuminatione vultus tui.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Quoniam omnes dies nostri defecerunt: et in ira tua defecimus. Anni nostri sicut aranea meditabuntur:
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 dies annorum nostrorum in ipsis, septuaginta anni. Si autem in potentatibus octoginta anni: et amplius eorum, labor et dolor. Quoniam supervenit mansuetudo: et corripiemur.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Quis novit potestatem iræ tuæ: et præ timore tuo iram tuam
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 dinumerare? Dexteram tuam sic notam fac: et eruditos corde in sapientia.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Convertere Domine usquequo? et deprecabilis esto super servos tuos.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Repleti sumus mane misericordia tua: et exultavimus, et delectati sumus omnibus diebus nostris.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Lætati sumus pro diebus, quibus nos humiliasti: annis, quibus vidimus mala.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Respice in servos tuos, et in opera tua: et dirige filios eorum.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Et sit splendor Domini Dei nostri super nos, et opera manuum nostrarum dirige super nos: et opus manuum nostrarum dirige.
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
