Psalmorum 59
1 In finem, Ne disperdas, David in tituli inscriptionem, quando misit Saul, et custodivit domum eius, ut eum interficeret. Eripe me de inimicis meis Deus meus: et ab insurgentibus in me libera me.
За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати стражи да пазят къщата, в която бе Давид, за да го убият. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.
2 Eripe me de operantibus iniquitatem: et de viris sanguinum salva me.
Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.
3 Quia ecce ceperunt animam meam: irruerunt in me fortes.
Защото, ето, причакват за да уловят душата ми; Силните се събират против мене, Не за мое престъпление, Господи, нито за мой грях.
4 Neque iniquitas mea, neque peccatum meum Domine: sine iniquitate cucurri, et direxi.
Без да има в мене вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш и виж.
5 Exurge in occursum meum, et vide: et tu Domine Deus virtutum, Deus Israel, Intende ad visitandas omnes gentes: non miserearis omnibus, qui operantur iniquitatem.
Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всички народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села)
6 Convertentur ad vesperam: et famem patientur ut canes, et circuibunt civitatem.
Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.
7 Ecce loquentur in ore suo, et gladius in labiis eorum: quoniam quis audivit?
Ето, те бълват думи с устата си; Мечове има в устните им, Понеже, думат те: Кой слуша?
8 Et tu Domine deridebis eos: ad nihilum deduces omnes Gentes.
Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.
9 Fortitudinem meam ad te custodiam, quia Deus susceptor meus es:
О Сило моя, на Тебе ще се надея. Защото Бог ми е крепост.
10 Deus meus misericordia eius præveniet me.
Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя повалянето на ония, които ме причакват.
11 Deus ostendet mihi super inimicos meos, ne occidas eos: nequando obliviscantur populi mei. Disperge illos in virtute tua: et depone eos protector meus Domine:
Да ги не убиеш, да не би да забравят това моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свели ги, Господи, защитниче наш.
12 Delictum oris eorum, sermonem labiorum ipsorum: et comprehendantur in superbia sua. Et de execratione et mendacio annuntiabuntur
Поради греха на устата си, поради думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.
13 in consummatione: in ira consummationis, et non erunt. Et scient quia Deus dominabitur Iacob: et finium terræ.
Довърши го с гняв, довърши ги да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова И до краищата на земята. (Села)
14 Convertentur ad vesperam, et famem patientur ut canes: et circuibunt civitatem.
Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;
15 Ipsi dispergentur ad manducandum: si vero non fuerint saturati, et murmurabunt.
Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта не наситени.
16 Ego autem cantabo fortitudinem tuam: et exultabo mane misericordiam tuam. Quia factus es susceptor meus, et refugium meum, in die tribulationis meæ.
А аз ще пия за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ме станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.
17 Adiutor meus tibi psallam, quia Deus susceptor meus es: Deus meus misericordia mea.
О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото Ти, Боже, милостиви мой Бог, Си крепост моя.
