Psalmorum 38
1 Psalmus David, in rememorationem de Sabbato. Domine ne in furore tuo arguas me, neque in ira tua corripias me.
Давидов псалом, за спомен. Господи, в негодуванието Си не ме изобличавай, И в гнева Си не ме наказвай.
2 Quoniam sagittæ tuæ infixæ sunt mihi: et confirmasti super me manum tuam.
Защото стрелите ти се забиха в мене, И ръката Ти тежи на мене.
3 Non est sanitas in carne mea a facie iræ tuæ: non est pax ossibus meis a facie peccatorum meorum.
Няма здраве в месата ми поради Твоя гняв; Няма спокойствие в костите ми поради моя грях.
4 Quoniam iniquitates meæ supergressæ sunt caput meum: et sicut onus grave gravatæ sunt super me.
Защото беззаконията ми превишиха главата ми; Като тежък товар натегнаха на мене.
5 Putruerunt et corruptæ sunt cicatrices meæ, a facie insipientiæ meæ.
Смърдят и гноясват раните ми Поради безумието ми.
6 Miser factus sum, et curvatus sum usque in finem: tota die contristatus ingrediebar.
Превит съм и съвсем се сгърбих: Цял ден ходя нажален.
7 Quoniam lumbi mei impleti sunt illusionibus: et non est sanitas in carne mea.
Защото всичките ми вътрешности са запалени, И няма здраве в месата ми.
8 Afflictus sum, et humiliatus sum nimis: rugiebam a gemitu cordis mei.
Изнемощях и пре много съм смазан, Охкам поради безпокойствието на сърцето си.
9 Domine, ante te omne desiderium meum: et gemitus meus a te non est absconditus.
Господи, известно е пред Тебе е всичкото ми желание, И стенанието ми не е скрито от Тебе.
10 Cor meum conturbatum est: dereliquit me virtus mea, et lumen oculorum meorum: et ipsum non est mecum.
Сърцето ми туптя, силата ми ме оставя, А светлината на очите ми, и тя не е в мене.
11 Amici mei et proximi mei adversum me appropinquaverunt, et steterunt. Et qui iuxta me erant, de longe steterunt: et vim faciebant qui quærebant animam meam.
Приятелите ми и близките ми странят от язвите ми, И роднините ми стоят надалеч.
12 Et qui inquirebant mala mihi, locuti sunt vanitates: et dolos tota die meditabantur.
Също и ония, които искат живота ми, турят примки за мене; Ония, които желаят злото ми, говорят пакостни неща, И измислюват лъжи цял ден.
13 Ego autem tamquam surdus non audiebam: et sicut mutus non aperiens os suum.
Но аз, като глух, не чувам, И съм като ням, който не отваря устата си.
14 Et factus sum sicut homo non audiens: et non habens in ore suo redargutiones.
Да! съм като човек, който не чува, В чиито уста няма изобличения.
15 Quoniam in te Domine speravi: tu exaudies me Domine Deus meus.
Понеже на Тебе, Господи, се надявам, Ти ще отговориш, Господи Боже мой;
16 Quia dixi: Nequando supergaudeant mihi inimici mei: et dum commoventur pedes mei, super me magna locuti sunt.
Защото рекох: Да не тържествуват над мене, Да не се големеят над мене, когато се подхлъзне ногата ми.
17 Quoniam ego in flagella paratus sum: et dolor meus in conspectu meo semper.
Защото съм близо да падна, И скръбта ми е винаги пред мене;
18 Quoniam iniquitatem meam annuntiabo: et cogitabo pro peccato meo.
Понеже аз ще призная беззаконието си, Ще тъжа за греха си.
19 Inimici autem mei vivunt, et confirmati sunt super me: et multiplicati sunt qui oderunt me inique.
Но моите неприятели са пъргави и силни, И ония, които несправедливо ме мразят, се умножиха.
20 Qui retribuunt mala pro bonis, detrahebant mihi: quoniam sequebar bonitatem.
Също и ония, които въздават зло за добро, ми се противят Понеже следвам доброто.
21 Ne derelinquas me Domine Deus meus: ne discesseris a me.
Да ме не оставиш, Господи; Боже мой, да се не отделиш от мене.
22 Intende in adiutorium meum, Domine Deus salutis meæ.
Бързай да ми помогнеш, Господи, спасителю мой.
