< Proverbiorum 22 >
1 Melius est nomen bonum, quam divitiæ multæ: super argentum et aurum, gratia bona.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Dives, et pauper obviaverunt sibi: utriusque operator est Dominus.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Callidus vidit malum, et abscondit se: innocens pertransiit, et afflictus est damno.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Finis modestiæ timor Domini, divitiæ et gloria et vita.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Arma et gladii in via perversi: custos autem animæ suæ longe recedit ab eis.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Proverbium est: Adolescens iuxta viam suam, etiam cum senuerit, non recedet ab ea.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Dives pauperibus imperat: et qui accipit mutuum, servus est fœnerantis.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Qui seminat iniquitatem, metet mala, et virga iræ suæ consummabitur.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Qui pronus est ad misericordiam, benedicetur: de panibus enim suis dedit pauperi. Victoriam et honorem acquiret qui dat munera: animam autem aufert accipientium.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Eiice derisorem, et exibit cum eo iurgium, cessabuntque causæ et contumeliæ.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Qui diligit cordis munditiam, propter gratiam labiorum suorum habebit amicum regem.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Oculi Domini custodiunt scientiam: et supplantantur verba iniqui.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Dicit piger: Leo est foris, in medio platearum occidendus sum.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Fovea profunda, os alienæ: cui iratus est Dominus, incidet in eam.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Stultitia colligata est in corde pueri, et virga disciplinæ fugabit eam.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Qui calumniatur pauperem, ut augeat divitias suas, dabit ipse ditiori, et egebit.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Inclina aurem tuam, et audi verba sapientium: appone autem cor ad doctrinam meam.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Quæ pulchra erit tibi, cum servaveris eam in ventre tuo, et redundabit in labiis tuis,
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 ut sit in Domino fiducia tua, unde et ostendi eam tibi hodie.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Ecce descripsi eam tibi tripliciter, in cogitationibus et scientia:
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 ut ostenderem tibi firmitatem, et eloquia veritatis, respondere ex his illis, qui miserunt te.
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Non facias violentiam pauperi, quia pauper est: neque conteras egenum in porta:
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 quia iudicabit Dominus causam eius, et configet eos, qui confixerunt animam eius.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Noli esse amicus homini iracundo, neque ambules cum viro furioso:
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 ne forte discas semitas eius, et sumas scandalum animæ tuæ.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Noli esse cum his, qui defigunt manus suas, et qui vades se offerunt pro debitis:
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 si enim non habes unde restituas, quid causæ est ut tollat operimentum de cubili tuo?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Ne transgrediaris terminos antiquos, quos posuerunt patres tui.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Vidisti virum velocem in opere suo? Coram regibus stabit, nec erit ante ignobiles.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.