Proverbiorum 15
1 Responsio mollis frangit iram: sermo durus suscitat furorem.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Lingua sapientium ornat scientiam: os fatuorum ebullit stultitiam.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 In omni loco oculi Domini contemplantur bonos et malos.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Lingua placabilis, lignum vitæ: quæ autem immoderata est, conteret spiritum.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Stultus irridet disciplinam patris sui: qui autem custodit increpationes, astutior fiet. In abundanti iustitia virtus maxima est: cogitationes autem impiorum eradicabuntur.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 Domus iusti plurima fortitudo: et in fructibus impii conturbatio.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Labia sapientium disseminabunt scientiam: cor stultorum dissimile erit.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Victimæ impiorum abominabiles Domino: vota iustorum placabilia:
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Abominatio est Domino via impii: qui sequitur iustitiam, diligitur ab eo.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Doctrina mala deserenti viam vitæ: qui increpationes odit, morietur.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Non amat pestilens eum, qui se corripit: nec ad sapientes graditur.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Cor gaudens exhilarat faciem: in mœrore animi deiicitur spiritus.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Cor sapientis quærit doctrinam: et os stultorum pascitur imperitia.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Omnes dies pauperis, mali: secura mens quasi iuge convivium.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Melius est parum cum timore Domini, quam thesauri magni et insatiabiles.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Melius est vocari ad olera cum charitate: quam ad vitulum saginatum cum odio.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Vir iracundus provocat rixas: qui patiens est, mitigat suscitatas.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Iter pigrorum quasi sepes spinarum: via iustorum absque offendiculo.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Filius sapiens lætificat patrem: et stultus homo despicit matrem suam.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Stultitia gaudium stulto: et vir prudens dirigit gressus suos.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Dissipantur cogitationes ubi non est consilium: ubi vero sunt plures consiliarii, confirmantur.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Lætatur homo in sententia oris sui: et sermo opportunus est optimus.
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Domum superborum demolietur Dominus: et firmos faciet terminos viduæ.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Abominatio Domini cogitationes malæ: et purus sermo pulcherrimus firmabitur ab eo.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Conturbat domum suam qui sectatur avaritiam: qui autem odit munera, vivet. Per misericordiam et fidem purgantur peccata: per timorem autem Domini declinat omnis a malo.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Mens iusti meditatur obedientiam: os impiorum redundat malis.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Longe est Dominus ab impiis: et orationes iustorum exaudiet.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 Lux oculorum lætificat animam: fama bona impinguat ossa.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Auris, quæ audit increpationes vitæ, in medio sapientium commorabitur.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Qui abiicit disciplinam, despicit animam suam: qui autem acquiescit increpationibus, possessor est cordis.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Timor Domini, disciplina sapientiæ: et gloriam præcedit humilitas.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
