Mattheum 22
1 Et respondens Iesus, dixit iterum in parabolis eis, dicens:
И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:
2 Simile factum est regnum cælorum homini regi, qui fecit nuptias filio suo.
Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.
3 Et misit servos suos vocare invitatos ad nuptias, et nolebant venire.
Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.
4 Iterum misit alios servos, dicens: Dicite invitatis: Ecce prandium meum paravi, tauri mei, et altilia occisa sunt, et omnia parata: venite ad nuptias.
Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обяда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.
5 Illi autem neglexerunt: et abierunt, alius in villam suam, alius vero ad negotiationem suam:
но те занемариха поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;
6 reliqui vero tenuerunt servos eius, et contumeliis affectos occiderunt.
а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.
7 Rex autem cum audisset, iratus est: et missis exercitibus suis, perdidit homicidas illos, et civitatem illorum succendit.
И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.
8 Tunc ait servis suis: Nuptiæ quidem paratæ sunt, sed qui invitati erant, non fuerunt digni.
Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.
9 Ite ergo ad exitus viarum, et quoscumque inveneritis, vocate ad nuptias.
Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.
10 Et egressi servi eius in vias, congregaverunt omnes, quos invenerunt, malos et bonos: et impletæ sunt nuptiæ discumbentium.
И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.
11 Intravit autem rex ut viderent discumbentes, et vidit ibi hominem non vestitum veste nuptiali.
А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.
12 Et ait illi: Amice, quomodo huc intrasti non habens vestem nuptialem? At ille obmutuit.
И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.
13 Tunc dicit rex ministris: Ligatis manibus, et pedibus eius, mittite eum in tenebras exteriores: ibi erit fletus, et stridor dentium.
Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
14 Multi enim sunt vocati, pauci vero electi.
Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.
15 Tunc abeuntes Pharisæi, consilium inierunt ut caperent eum in sermone.
Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.
16 Et mittunt ei discipulos suos cum Herodianis dicentes: Magister, scimus quia verax es, et viam Dei in veritate doces, et non est tibi cura de aliquo: non enim respicis personam hominum:
И пращат при Него учениците си, заедно и Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божият път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.
17 dic ergo nobis quid tibi videtur? licet censum dare Cæsari, an non?
Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?
18 Cognita autem Iesus nequitia eorum, ait: Quid me tentatis hypocritæ?
А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?
19 Ostendite mihi numisma census. At illi obtulerunt ei denarium.
Покажете Ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.
20 Et ait illis Iesus: Cuius est imago hæc, et superscriptio?
Той им каза: Чий е този образ и надпис?
21 Dicunt ei: Cæsaris. Tunc ait illis: Reddite ergo quæ sunt Cæsaris, Cæsari: et quæ sunt Dei, Deo.
Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.
22 Et audientes mirati sunt, et relicto eo abierunt.
И като чуха това, те се зачудиха, и оставайки Го, си отидоха.
23 In illo die accesserunt ad eum Sadducæi, qui dicunt non esse resurrectionem: et interrogaverunt eum,
В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:
24 dicentes: Magister, Moyses dixit: Si quis mortuus fuerit non habens filium, ut ducat frater eius uxorem illius, et suscitet semen fratri suo.
Учителю, Мойсей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.
25 Erant autem apud nos septem fratres: et primus, uxore ducta, defunctus est: et non habens semen, reliquit uxorem suam fratri suo.
А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;
26 Similiter secundus, et tertius usque ad septimum.
също и вторият и третият, до седмият.
27 Novissime autem omnium et mulier defuncta est.
А подир всички умря и жената.
28 In resurrectione ergo cuius erit de septem uxor? omnes enim habuerunt eam.
И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? Защото всички те я имаха.
29 Respondens autem Iesus, ait illis: Erratis nescientes Scripturas, neque virtutem Dei.
А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.
30 In resurrectione enim neque nubent, neque nubentur: sed erunt sicut Angeli Dei in cælo.
Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.
31 De resurrectione autem mortuorum non legistis quod dictum est a Deo dicente vobis:
А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:
32 Ego sum Deus Abraham, et Deus Isaac, et Deus Iacob? Non est Deus mortuorum, sed viventium.
“Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов”? Той не е Бог на мъртвите, а на живите.
33 Et audientes turbæ, mirabantur in doctrina eius.
И множеството, като чуха това, чудеха се на учението Му.
34 Pharisæi autem audientes quod silentium imposuisset Sadducæis, convenerunt in unum:
А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.
35 et interrogavit eum unus ex eis legis doctor, tentans eum:
И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:
36 Magister, quod est mandatum magnum in lege?
Учителю, коя е голямата заповед в закона?
37 Ait illi Iesus: Diliges Dominum Deum tuum ex toto corde tuo, et in tota anima tua, et in tota mente tua.
А Той му рече: “Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум”.
38 Hoc est maximum, et primum mandatum.
Това е голямата и първа заповед.
39 Secundum autem simile est huic: Diliges proximum tuum, sicut teipsum.
А втора, подобна на нея, е тая: “Да възлюбиш ближния си, както себе си”.
40 In his duobus mandatis universa lex pendet, et prophetæ.
На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.
41 Congregatis autem Pharisæis, interrogavit eos Iesus,
И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:
42 dicens: Quid vobis videtur de Christo? cuius filius est? Dicunt ei: David.
Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.
43 Ait illis: Quomodo ergo David in Spiritu vocat eum Dominum, dicens:
Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:
44 Dixit Dominus Domino meo: sede a dextris meis, donec ponam inimicos tuos scabellum pedum tuorum?
“Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти”?
45 Si ergo David vocat eum Dominum, quomodo filius eius est?
Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?
46 Et nemo poterat ei respondere verbum: neque ausus fuit quisquam ex illa die eum amplius interrogare.
И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.
