Lucam 23
1 Et surgens omnis multitudo eorum, duxerunt illum ad Pilatum.
Тогава цялото множество техни хора стана и Го заведе при Пилата.
2 Cœperunt autem illum accusare, dicentes: Hunc invenimus subvertentem gentem nostram, et prohibentem tributa dare Cæsari, et dicentem se Christum regem esse.
О И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
3 Pilatus autem interrogavit eum, dicens: Tu es rex Iudæorum? At ille respondens ait: Tu dicis.
А Пилат Го попита, думайки: Ти ли си Юдейският цар? А Той в отговор му каза: Ти право казваш.
4 Ait autem Pilatus ad principes sacerdotum, et turbas: Nihil invenio causæ in hoc homine.
И Пилат рече на главните свещеници и на народа: Аз не намирам никаква вина в Тоя човек.
5 At illi invalescebant, dicentes: Commovet populum docens per universam Iudæam, incipiens a Galilæa usque huc.
А те по-настойчиво казваха: Той вълнува людете, понеже поучава по цяла Юдея, като е почнал от Галилея и е следвал даже до тук.
6 Pilatus autem audiens Galilæam, interrogavit si homo Galilæus esset.
А Пилат, като чу това, попита дали е галилеянин човекът.
7 Et ut cognovit quod de Herodis potestate esset, remisit eum ad Herodem, qui et ipse Ierosolymis erat illis diebus.
И като узна, че е от Иродовата област, изпрати Го до Ирода, който и той беше през тия дни в Ерусалим.
8 Herodes autem viso Iesu, gavisus est valde. Erat enim cupiens ex multo tempore videre eum, eo quod audierat multa de eo, et sperabat signum aliquod videre ab eo fieri.
А Ирод, като видя Исуса, много се зарадва, защото отдавна желаеше да Го види, понеже бе слушал за Него; и надяваше се да види някое знамение от Него.
9 Interrogabat autem eum multis sermonibus. At ipse nihil illi respondebat.
И запитваше Го с много думи, но Той нищо не му отговори.
10 Stabant autem principes sacerdotum, et scribæ constanter accusantes eum.
А главните свещеници и книжниците стояха и силно Го обвиняваха.
11 Sprevit autem illum Herodes cum exercitu suo: et illusit indutum veste alba, et remisit ad Pilatum.
Но Ирод с войниците си, презирайки Го, след като Му се поруга, облече Го във великолепна дреха, и Го прати обратно на Пилата.
12 Et facti sunt amici Herodes et Pilatus in ipsa die: nam antea inimici erant ad invicem.
В същия ден Ирод и Пилат се сприятелиха помежду си, защото преди това враждуваха един против друг.
13 Pilatus autem convocatis principibus sacerdotum, et magistratibus, et plebe,
Тогава Пилат свика главните свещеници, началници и народа, и рече им:
14 dixit ad illos: Obtulistis mihi hunc hominem, quasi avertentem populum, et ecce ego coram vobis interrogans, nullam causam inveni in homine isto ex his, in quibus eum accusatis.
Доведохте ми Тоя човек като един, който развращава людете; но, ето, аз Го разпитах пред вас, и не намерих в Тоя човек никаква вина относно онова, за което Го обвинявате.
15 Sed neque Herodes: nam remisi vos ad illum, et ecce nihil dignum morte actum est ei.
Нито пък Ирод е намерил; защото Го е изпратил обратно до нас; и ето, Той не е сторил нищо, което заслужава смъртно наказание.
16 Emendatum ergo illum dimittam.
И тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
17 Necesse autem habebat dimittere eis per diem festum, unum.
А той се задължаваше да им пуща на всеки празник по един затворник].
18 Exclamavit autem simul universa turba, dicens: Tolle hunc, et dimitte nobis Barabbam,
Но те всички едногласно изкрещяха, казвайки: Махни Този и пусни ни Варава.
19 qui erat propter seditionem quamdam factam in civitate et homicidium, missus in carcerem.
(който, за някаква размирица, станала в града, и за убийство, бе хвърлен в тъмница).
20 Iterum autem Pilatus locutus est ad eos, volens dimittere Iesum.
И Пилат пак им извика, като желаеше да пусне Исуса.
21 At illi succlamabant, dicentes: Crucifige, crucifige eum.
А те крещяха, казвайки: Разпни Го! Разпни Го!
22 Ille autem tertio dixit ad illos: Quid enim mali fecit iste? nullam causam mortis invenio in eo: corripiam ergo illum, et dimittam.
А той трети път им каза: Че какво зло е сторил Той? Аз не намирам в Него нищо, за което да заслужава смърт; и тъй, като Го накажа, ще Го пусна.
23 At illi instabant vocibus magnis postulantes ut crucifigeretur: et invalescebant voces eorum.
Но те настояваха със силни гласове, искайки да бъде разпнат; и техните гласове надделяха.
24 Et Pilatus adiudicavit fieri petitionem eorum.
И Пилат реши да изпълни искането им:
25 Dimisit autem illis eum, qui propter homicidium, et seditionem missus fuerat in carcerem, quem petebant, Iesum vero tradidit voluntati eorum.
Пусна онзи, когото искаха, който за размирица и убийство бе хвърлен в тъмница; а Исуса предаде на волята им.
26 Et cum ducerent eum, apprehenderunt Simonem quemdam Cyrenensem venientem de villa: et imposuerunt illi crucem portare post Iesum.
И когато Го поведоха, хванаха някого си Симона киринеец, който се връщаше от нива, и сложиха на него кръста, за да го носи подир Исуса.
27 Sequebatur autem illum multa turba populi, et mulierum: quæ plangebant, et lamentabantur eum.
И след Него вървяха голямо множество от народ и от жени, които плачеха за Него.
28 Conversus autem ad illas Iesus, dixit: Filiæ Ierusalem, nolite flere super me, sed super vos ipsas flete, et super filios vestros.
А Исус се обърна към тях и рече: Дъщери ерусалимски, недейте плака за Мене, но плачете за себе си и за чадата си;
29 Quoniam ecce venient dies, in quibus dicent: Beatæ steriles, et ventres, qui non genuerunt, et ubera, quæ non lactaverunt.
защото, ето идат дни, когато ще рекат: Блажени неплодните, и утробите, които не са раждали, и съсците, които не са кърмили.
30 Tunc incipient dicere montibus: Cadite super nos: et collibus: Operite nos.
Тогава ще почнат да казват на планините: Паднете върху нас, и на хълмовете: Покрийте ни.
31 Quia si in viridi ligno hæc faciunt, in arido quid fiet?
Защото, ако правят това с суровото дърво, какво ще правят със сухото?
32 Ducebantur autem et alii duo nequam cum eo, ut interficerentur.
И с Него караха и други двама, които бяха злодейци, за да ги погубят.
33 Et postquam venerunt in locum, qui vocatur Calvariæ, ibi crucifixerunt eum: et latrones, unum a dextris, et alterum a sinistris.
И когато стигнаха на мястото, наречено Лобно, там разпнаха Него и злодейците, единият отдясно Му, а другият отляво.
34 Iesus autem dicebat: Pater, dimitte illis: non enim sciunt quid faciunt. Dividentes vero vestimenta eius, miserunt sortes.
А Исус каза: Отче, прости им, защото не знаят какво правят. И като разделиха дрехите Му, хвърлиха жребие за тях.
35 Et stabat populus spectans, et deridebant eum principes cum eis, dicentes: Alios salvos fecit, se salvum faciat, si hic est Christus Dei electus.
И людете стояха та гледаха. Още и началниците Го ругаеха, казвайки: Други е избавил; нека избави Себе Си, ако Този е Божият Христос, Неговият Избраник.
36 Illudebant autem ei et milites accedentes, et acetum offerentes ei,
Тоже и войниците Му се подиграваха като се приближаваха и Му поднасяха оцет, и казваха:
37 et dicentes: Si tu es rex Iudæorum, salvum te fac.
Ако си Юдейският цар, избави Себе Си.
38 Erat autem et superscriptio scripta super eum litteris Græcis, et Latinis, et Hebraicis: Hic est rex Iudæorum.
А над него имаше и надпис: Тоя е Юдейският Цар.
39 Unus autem de his, qui pendebant, latronibus, blasphemabat eum, dicens: Si tu es Christus, salvum fac temetipsum, et nos.
И един от обесените злодейци Го хулеше, казвайки: Нали си Ти Христос? Избави Себе Си и нас!
40 Respondens autem alter increpabat eum, dicens: Neque tu times Deum, quod in eadem damnatione es.
А другият в отговор го смъмра, като каза: Ни от Бога ли се не боиш ти, който си под същото осъждение?
41 Et nos quidem iuste, nam digna factis recipimus: hic vero nihil mali gessit.
И ние справедливо сме осъдени, защото получаваме заслуженото от това, което сме сторили; а Този не е сторил нищо лошо.
42 Et dicebat ad Iesum: Domine, memento mei, cum veneris in regnum tuum.
И каза: [Господи] Исусе, спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.
43 Et dixit illi Iesus: Amen dico tibi: Hodie mecum eris in Paradiso.
А [Исус] му рече: Истина ти казвам, днес ще бъдеш с Мене в рая.
44 Erat autem fere hora sexta, et tenebræ factæ sunt in universam terram usque ad horam nonam.
А беше вече около шестият час, и тъмнина покриваше цялата земя до деветия час,
45 Et obscuratus est sol: et velum templi scissum est medium.
като потъмня слънцето; и завесата на храма се раздра през средата.
46 Et clamans voce magna Iesus ait: Pater in manus tuas commendo spiritum meum. Et hæc dicens, expiravit.
И Исус извика със силен глас и рече: Отче, в Твоите ръце предавам духа Си. И това като рече, издъхна.
47 Videns autem Centurio quod factum fuerat, glorificavit Deum, dicens: Vere hic homo iustus erat.
И стотникът като видя станалото, прослави Бога, като каза: Наистина този човек бе праведен.
48 Et omnis turba eorum, qui simul aderant ad spectaculum istud, et videbant quæ fiebant, percutientes pectora sua revertebantur.
А всичките множества, надошли на това зрелище, като виждаха какво стана, връщаха се биещи се в гърди.
49 Stabant autem omnes noti eius a longe: et mulieres, quæ secutæ eum erant a Galilæa, hæc videntes.
А всичките негови познайници и жените, които бяха дошли подир Него от Галилея, стояха надалеч и гледаха това.
50 Et ecce vir nomine Ioseph, qui erat decurio, vir bonus, et iustus:
И ето, един човек, на име Иосиф, който беше съветник, човек добър и праведен,
51 hic non consenserat consilio, et actibus eorum, ab Arimathæa civitate Iudææ, qui expectabat et ipse regnum Dei.
който не беше се съгласил с намерението и делото им, - от юдейския град Ариматея, човек, който ожидаше Божието царство,
52 Hic accessit ad Pilatum, et petiit corpus Iesu:
той отиде при Пилата и поиска Исусовото тяло.
53 et depositum involvit sindone, et posuit eum in monumento exciso, in quo nondum quisquam positus fuerat.
И като го сне, обви го с плащаница, и положи го в гроб, изсечен в скала, гдето никой не бе още полаган.
54 Et dies erat Parasceves, et Sabbatum illucescebat.
И беше приготвителен ден, и съботата настъпваше.
55 Subsecutæ autem mulieres, quæ cum eo venerant de Galilæa, viderunt monumentum, et quemadmodum positum erat corpus eius.
И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и как беше положено тялото Му.
56 Et revertentes paraverunt aromata, et unguenta: et Sabbato quidem siluerunt secundum mandatum.
И като се върнаха, приготвиха аромати и миро; и в съботата си почиваха според заповедта.
