Iohannem 7
1 Post hæc autem ambulabat Iesus in Galilæam, non enim volebat in Iudæam ambulare: quia quærebant eum Iudæi interficere.
След това Исус ходеше по Галилея; защото не искаше да ходи по Юдея, понеже юдеите искаха да Го убият.
2 Erat autem in proximo dies festus Iudæorum, Scenopegia.
А наближаваше юдейският празник шатроразпъване.
3 Dixerunt autem ad eum fratres eius: Transi hinc, et vade in Iudæam, ut et discipuli tui videant opera tua, quæ facis.
Затова Неговите братя Му рекоха: Замини от тука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш;
4 Nemo quippe in occulto quid facit, et quærit ipse in palam esse: si hæc facis, manifesta teipsum mundo.
защото никой, като иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тия дела, яви Себе Си на света.
5 Neque enim fratres eius credebant in eum.
(Защото нито братята Му вярваха в Него).
6 Dicit ergo eis Iesus: Tempus meum nondum advenit: tempus autem vestrum semper est paratum.
А Исус им каза: Моето време още не е дошло; а вашето време винаги е готово.
7 Non potest mundus odisse vos: me autem odit: quia ego testimonium perhibeo de illo quod opera eius mala sunt.
Вас светът не може да мрази; а Мене мрази, защото Аз заявявам за него, че делата му са нечестиви.
8 Vos ascendite ad diem festum hunc, ego autem non ascendo ad diem festum istum: quia meum tempus nondum impletum est.
Възлезте вие на празника; Аз няма още да възляза на тоя празник, защото времето Ми още не се е навършило.
9 Hæc cum dixisset, ipse mansit in Galilæa.
И като им рече това, остана си в Галилея.
10 Ut autem ascenderunt fratres eius, tunc et ipse ascendit ad diem festum non manifeste, sed quasi in occulto.
А когато братята Му бяха възлезли на празника, тогава и Той възлезе, не явно, а тайно някак си.
11 Iudæi ergo quærebant eum in die festo, et dicebant: Ubi est ille?
Юдеите, прочее, Го търсеха на празника, и казваха: Къде е Онзи?
12 Et murmur multum erat in turba de eo. Quidam enim dicebant: Quia bonus est. Alii autem dicebant: Non, sed seducit turbas.
И имаше за Него много глъчка между народа; едни казваха: Добър човек е; други казваха: Не е, но заблуждава народа.
13 Nemo tamen palam loquebatur de illo propter metum Iudæorum.
Обаче никой не говореше положително за Него поради страха от юдеите.
14 Iam autem die festo mediante, ascendit Iesus in templum, et docebat.
Но като се преполовяваше вече празникът, Исус възлезе на храма и почна да поучава.
15 Et mirabantur Iudæi, dicentes: Quomodo hic litteras scit, cum non didicerit?
Затова юдеите се чудеха и казваха: Как знае Този книга, като не се е учил?
16 Respondit eis Iesus, et dixit: Mea doctrina non est mea, sed eius, qui misit me.
Исус, прочее, в отговор им каза: Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е пратил.
17 Si quis voluerit voluntatem eius facere: cognoscet de doctrina, utrum ex Deo sit, an ego a me ipso loquar.
Ако иска някой да върши Неговата воля, ще познае дали учението е от Бога, или Аз от Себе Си говоря.
18 Qui a semetipso loquitur, gloriam propriam quærit. Qui autem quærit gloriam eius, qui misit eum, hic verax est, et iniustitia in illo non est.
Който говори от себе си търси своята си слава; а който търси славата на Онзи, Който Го е пратил, Той е истински, и в Него няма неправда.
19 Nonne Moyses dedit vobis legem: et nemo ex vobis facit legem?
Не даде ли ви Моисей закона? но пак никой от вас не изпълнява закона. Защо искате да Ме убиете?
20 Quid me quæritis interficere? Respondit turba, et dixit: Dæmonium habes: quis te quæret interficere?
Народът отговори: Бяс имаш. Кой иска да Те убие?
21 Respondit Iesus, et dixit eis: Unum opus feci, et omnes miramini:
Исус в отговор им рече: Едно дело извърших и всички се чудите на Мене поради него.
22 Propterea Moyses dedit vobis circumcisionem: (non quia ex Moyse est, sed ex patribus) et in Sabbato circumciditis hominem.
Моисей ви даде обрязването, (не че е от Моисея, но от бащите); и в събота обрязвате човека.
23 Si circumcisionem accipit homo in Sabbato, ut non solvatur lex Moysi: mihi indignamini quia totum hominem sanum feci in Sabbato?
Ако се обрязва човек в събота, за да се не наруши Моисеевия закон, на Мене ли се гневите за гдето изцяло оздравих човек в събота.
24 Nolite iudicare secundum faciem, sed iustum iudicium iudicate.
Не съдете по изглед, но съдете справедливо.
25 Dicebant ergo quidam ex Ierosolymis: Nonne hic est, quem quærunt interficere?
Тогава някои от ерусалимляните казаха: Не е ли Този човекът, Когото искат да убият?
26 Et ecce palam loquitur, et nihil ei dicunt. Numquid vere cognoverunt principes quia hic est Christus?
Ето Той явно говори, и нищо не Му казват. Да не би първенците положително да знаят, че Този е Христос?
27 Sed hunc scimus unde sit: Christus autem cum venerit, nemo scit unde sit.
Обаче Този знаем от къде е; а когато дойде Христос, никой няма да знае от къде е.
28 Clamabat ergo Iesus in templo docens, et dicens: Et me scitis, et unde sim scitis: et a me ipso non veni, sed est verus, qui misit me, quem vos nescitis.
Затова Исус, като поучаваше в храма извика казвайки: И Мене познавате, и от къде съм знаете; и Аз от само Себе Си не съм дошъл, но истинен е Този, Който Ме е пратил, Когото вие не познавате.
29 Ego scio eum: quia ab ipso sum, et ipse me misit.
Аз Го познавам, защото съм от Него, и Той Ме е пратил.
30 Quærebant ergo eum apprehendere: et nemo misit in illum manus, quia nondum venerat hora eius.
И тъй, искаха да Го хванат; но никой не тури ръка на Него, защото часът Му още не беше дошъл.
31 De turba autem multi crediderunt in eum, et dicebant: Christus cum venerit, numquid plura signa faciet quam quæ hic facit?
Обаче, мнозина от народа повярваха в Него, като казваха: Като дойде Христос, нима ще извърши повече знамения от тия, които Този е извършил?
32 Audierunt Pharisæi turbam murmurantem de illo hæc: et miserunt principes, et Pharisæi ministros ut apprehenderent eum.
Фарисеите чуха, че тъй шушукал народът за Него; и главните свещеници и фарисеите пратиха служители да Го хванат.
33 Dixit ergo eis Iesus: Adhuc modicum tempus vobiscum sum: et vado ad eum, qui me misit.
Исус, прочее, рече: Още малко време съм с вас, и тогава ще отида при Онзи, Който Ме е пратил.
34 Quæretis me, et non invenietis: et ubi ego sum, vos non potestis venire.
Ще ме търсите и няма да Ме намерите; и гдето съм Аз, вие не можете да дойдете.
35 Dixerunt ergo Iudæi ad semetipsos: Quo hic iturus est, quia non inveniemus eum? Numquid in dispersionem Gentium iturus est, et docturus Gentes?
На това юдеите рекоха помежду си: Къде ще отиде Тоя та няма да можем да Го намерим? Да не би да отиде при разпръснатите между гърците и да поучава гърците?
36 Quis est hic sermo, quem dixit: Quæretis me, et non invenietis: et ubi sum ego, vos non potestis venire?
Какво значи тази дума, която рече: Ще Ме търсите, и няма да Ме намерите; и, гдето към Аз вие не можете да дойдете?
37 In novissimo autem die magno festivitatis stabat Iesus, et clamabat, dicens: Si quis sitit, veniat ad me, et bibat.
А в последния ден, великия ден на празника, Исус застана и извика казвайки: Ако е някой жаден, нека дойде при Мене и да пие.
38 Qui credit in me, sicut dicit Scriptura, flumina de ventre eius fluent aquæ vivæ.
Ако някой вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат от утробата му, както рече писанието.
39 Hoc autem dixit de Spiritu, quem accepturi erant credentes in eum: nondum enim erat Spiritus datus, quia Iesus nondum erat glorificatus.
А това каза за Духа, който вярващите в Него щяха да приемат; защото [Светият] Дух още не бе даден, понеже Исус още не бе се прославил.
40 Ex illa ergo turba cum audissent hos sermones eius, dicebant: Hic est vere Propheta.
За туй, някои от народа, които чуха тия думи казваха: Наистина Тоя е пророкът.
41 Alii dicebant: Hic est Christus. Quidam autem dicebant: Numquid a Galilæa venit Christus?
Други казваха: Тоя е Христос. Някои пък казваха: Нима от Галилея ще дойде Христос?
42 Nonne Scriptura dicit: Quia ex semine David, et de Bethlehem castello, ubi erat David, venit Christus?
Не рече ли писанието, че Христос ще дойде от Давидовото потомство, и от градеца Витлеем, гдето беше Давид?
43 Dissensio itaque facta est in turba propter eum.
И така възникна раздор между народа за Него.
44 Quidam autem ex ipsis volebant apprehendere eum: sed nemo misit super eum manus.
И някои от тях искаха да Го хванат; но никой не тури ръце на Него.
45 Venerunt ergo ministri ad Pontifices, et Pharisæos. Et dixerunt eis illi: Quare non adduxistis illum?
Тогава служителите си дойдоха при главните свещеници и фарисеите; и те им рекоха: Защо Го не доведохте?
46 Responderunt ministri: Numquam sic locutus est homo, sicut hic homo.
Служителите отговориха: Никога човек не е говорил така [както Тоя Човек].
47 Responderunt ergo eis Pharisæi: Numquid et vos seducti estis?
А фарисеите им отговориха: И вие ли сте заблудени?
48 Numquid ex principibus aliquis credidit in eum, aut ex Pharisæis?
Повярвал ли е в Него някои от първенците или от фарисеите?
49 Sed turba hæc, quæ non novit legem, maledicti sunt.
Но това простолюдие, което не знае закона проклето е.
50 Dixit Nicodemus ad eos, ille, qui venit ad eum nocte, qui unus erat ex ipsis:
Никодим, който беше един от тях, (същият, който бе ходил при Него нощем по-рано), им казва:
51 Numquid lex nostra iudicat hominem, nisi prius audierit ab ipso, et cognoverit quid faciat?
Нашият закон осъжда ли човека, ако първо не го изслуша и не разбере що върши?
52 Responderunt, et dixerunt ei: Numquid et tu Galilæus es? Scrutare Scripturas, et vide quia a Galilæa propheta non surgit.
Те в отговор му рекоха: Да не си и ти от Галилея? Изследвай и виж, че от Галилея пророк не се издига.
53 Et reversi sunt unusquisque in domum suam.
И всеки отиде у дома си.
