Job 23
1 Respondens autem Iob, ait:
А Иов в отговор рече:
2 Nunc quoque in amaritudine est sermo meus, et manus plagæ meæ aggravata est super gemitum meum.
И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.
3 Quis mihi tribuat ut cognoscam et inveniam illum, et veniam usque ad solium eius?
Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,
4 Ponam coram eo iudicium, et os meum replebo increpationibus,
Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,
5 Ut sciam verba, quæ mihi respondeat, et intelligam quid loquatur mihi.
Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.
6 Nolo multa fortitudine contendat mecum, nec magnitudinis suæ mole me premat.
Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.
7 Proponat æquitatem contra me, et perveniat ad victoriam iudicium meum.
Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.
8 Si ad Orientem iero, non apparet: si ad Occidentem, non intelligam eum.
Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,
9 Si ad sinistram, quid agam? non apprehendam eum: si me vertam ad dexteram, non videbo illum.
Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.
10 Ipse vero scit viam meam, et probavit me quasi aurum, quod per ignem transit:
Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.
11 Vestigia eius secutus est pes meus, viam eius custodivi, et non declinavi ex ea.
Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;
12 A mandatis labiorum eius non recessi, et in sinu meo abscondi verba oris eius.
От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.
13 Ipse enim solus est, et nemo avertere potest cogitationem eius: et anima eius quodcumque voluit, hoc fecit.
Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.
14 Cum expleverit in me voluntatem suam, et alia multa similia præsto sunt ei.
Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.
15 Et idcirco a facie eius turbatus sum, et considerans eum, timore sollicitor.
Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.
16 Deus mollivit cor meum, et Omnipotens conturbavit me.
Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;
17 Non enim perii propter imminentes tenebras, nec faciem meam operuit caligo.
Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.
