Psalmorum 90
1 Oratio Moysi, hominis Dei. [Domine, refugium factus es nobis a generatione in generationem.
Молитва на Божия човек Моисей. Господи, Ти си бил нам обиталище из род в род,
2 Priusquam montes fierent, aut formaretur terra et orbis, a sæculo et usque in sæculum tu es, Deus.
Преди да се родят планините, И да си дал съществувание на земята и вселената, От века и до века Ти си Бог.
3 Ne avertas hominem in humilitatem: et dixisti: Convertimini, filii hominum.
Обръщаш човека на пръст, И казваш: Върнете се човешки чада.
4 Quoniam mille anni ante oculos tuos tamquam dies hesterna quæ præteriit: et custodia in nocte
Защото хиляда години са пред Тебе Като вчерашния ден, който е преминал, И като нощна стража.
5 quæ pro nihilo habentur, eorum anni erunt.
Като с порой ги завличаш; те стават като сън; Заран са като трева, която пораства;
6 Mane sicut herba transeat; mane floreat, et transeat; vespere decidat, induret, et arescat.
Заран цъфти и пораства; Вечер се окосява и изсъхва.
7 Quia defecimus in ira tua, et in furore tuo turbati sumus.
Защото довършваме се от Твоя гняв, И от негодуванието Ти сме смутени.
8 Posuisti iniquitates nostras in conspectu tuo; sæculum nostrum in illuminatione vultus tui.
Положил си беззаконията ни, пред Себе Си, Скришните ни грехове в светлината на лицето Си
9 Quoniam omnes dies nostri defecerunt, et in ira tua defecimus. Anni nostri sicut aranea meditabuntur;
Понеже всичките ни дни преминават с гнева Ти. Свършваме годините си като въздишка.
10 dies annorum nostrorum in ipsis septuaginta anni. Si autem in potentatibus octoginta anni, et amplius eorum labor et dolor; quoniam supervenit mansuetudo, et corripiemur.
Дните на живота ни са естествено седемдесет години Или даже, гдето има сила, осемдесет години, Но най-добрите от тях са труд и скръб, Защото скоро прехождат и ние отлитаме.
11 Quis novit potestatem iræ tuæ, et præ timore tuo iram tuam
Кой знае силата на гнева Ти И на негодуванието Ти според дължимия на Тебе страх?
12 dinumerare? Dexteram tuam sic notam fac, et eruditos corde in sapientia.
Научи ни така да броим дните си Щото да си придобием мъдро сърце.
13 Convertere, Domine; usquequo? et deprecabilis esto super servos tuos.
Върни се, Господи; до кога? И дано се разкаеш за скърбите на слугите Си.
14 Repleti sumus mane misericordia tua; et exsultavimus, et delectati sumus omnibus diebus nostris.
Насити ни рано с милостта Си, За да се радваме и веселим през всичките си дни.
15 Lætati sumus pro diebus quibus nos humiliasti; annis quibus vidimus mala.
Развесели ни съразмерно с дните, в които си ни наскърбявал. И с годините, в които сме виждали зло.
16 Respice in servos tuos et in opera tua, et dirige filios eorum.
Нека се яви Твоето дело на слугата Ти, И Твоята слава върху чадата им.
17 Et sit splendor Domini Dei nostri super nos, et opera manuum nostrarum dirige super nos, et opus manuum nostrarum dirige.]
И нека бъде върху нас благоволението на Господа нашия Бог, да ни ръководи; И утвърждавай за нас делото на ръцете ни; Да! делото на ръцете ни утвърждавай го.
