Psalmorum 62
1 In finem, pro Idithun. Psalmus David. [Nonne Deo subjecta erit anima mea? ab ipso enim salutare meum.
За първия певец, по Едутуна. Давидов псалом. Душата ми тихо уповава само на Бога, От Когото е избавлението ми.
2 Nam et ipse Deus meus et salutaris meus; susceptor meus, non movebor amplius.
Само Той е канара моя и избавление мое, И прибежище мое; няма много да се поклатя.
3 Quousque irruitis in hominem? interficitis universi vos, tamquam parieti inclinato et maceriæ depulsæ.
До кога, всички вие, ще нападате човека За да го съборите като наведена стена и разклатен плет?
4 Verumtamen pretium meum cogitaverunt repellere; cucurri in siti: ore suo benedicebant, et corde suo maledicebant.
Съветват се само да го тласкат от висотата му; Обичат лъжата; С устата си благославят, а в сърцето си кълнат. (Села)
5 Verumtamen Deo subjecta esto, anima mea, quoniam ab ipso patientia mea:
Но ти, о душе моя, тихо уповавай само на Бога, Защото от Него очаквам помощ.
6 quia ipse Deus meus et salvator meus, adjutor meus, non emigrabo.
Само Той е канара моя, и избавление мое, И прибежище мое; няма да се поклатя.
7 In Deo salutare meum et gloria mea; Deus auxilii mei, et spes mea in Deo est.
У Бога е избавлението ми и славата ми; Моята силна канара и прибежището ми е в Бога.
8 Sperate in eo, omnis congregatio populi; effundite coram illo corda vestra: Deus adjutor noster in æternum.
Уповавайте на Него, люде, на всяко време, Изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище. (Села)
9 Verumtamen vani filii hominum, mendaces filii hominum in stateris, ut decipiant ipsi de vanitate in idipsum.
Наистина ниско поставените човеци са лъх, а високопоставените лъжа. Турени на везни те се издигат нагоре; Те всички са по-леки от суетата.
10 Nolite sperare in iniquitate, et rapinas nolite concupiscere; divitiæ si affluant, nolite cor apponere.
Не уповавайте на насилие, И не се надявайте суетно на грабителство; Богатство ако изникне, не прилепявайте към него сърцето си.
11 Semel locutus est Deus; duo hæc audivi: quia potestas Dei est,
Едно нещо каза Бог, да! две неща чух, - Че силата принадлежи на Бога,
12 et tibi, Domine, misericordia: quia tu reddes unicuique juxta opera sua.]
И че на Тебе, Господи, принадлежи и милостта; Защото Ти даваш на всекиго според делото му.
