< Psalmorum 18 >

1 In finem. Puero Domini David, qui locutus est Domino verba cantici hujus, in die qua eripuit eum Dominus de manu omnium inimicorum ejus, et de manu Saul, et dixit: [Diligam te, Domine, fortitudo mea.
За първия певец. Псалом на Господния слуга Давид, който е говорил Господу думите на тая песен в деня, когато Господ го избавил от ръката на всичките му неприятели и от ръката на Саула. И рече: Любя Те, Господи, сило моя.
2 Dominus firmamentum meum, et refugium meum, et liberator meus. Deus meus adjutor meus, et sperabo in eum; protector meus, et cornu salutis meæ, et susceptor meus.
Господ е скала моя, крепост моя и избавител мой, Бог мой, канара моя, на Когото се надявам, Щит мой, рога на избавлението ми и високата ми кула
3 Laudans invocabo Dominum, et ab inimicis meis salvus ero.
Ще призова Господа, Който е достохвален; Така ще бъда избавен от неприятелите си.
4 Circumdederunt me dolores mortis, et torrentes iniquitatis conturbaverunt me.
Връзките на смъртта ме окръжиха; Порои от беззаконие ме уплашиха.
5 Dolores inferni circumdederunt me; præoccupaverunt me laquei mortis. (Sheol h7585)
Връзките на преизподнята ме обвиха; Примките на смъртта ме стигнаха. (Sheol h7585)
6 In tribulatione mea invocavi Dominum, et ad Deum meum clamavi: et exaudivit de templo sancto suo vocem meam; et clamor meus in conspectu ejus introivit in aures ejus.
В утеснението си призовах Господа. И към Бог мой викнах; От храма Си Той чу гласа ми, И викането ми пред Него стигна в ушите Му.
7 Commota est, et contremuit terra; fundamenta montium conturbata sunt, et commota sunt: quoniam iratus est eis.
Тогава се поклати и потресе земята; Основите на планините се разлюляха И поклатиха се, защото се разгневи Той.
8 Ascendit fumus in ira ejus, et ignis a facie ejus exarsit; carbones succensi sunt ab eo.
Дим се издигаше от ноздрите Му, И огън из устата му поглъщаше; Въглища се разпалиха от Него.
9 Inclinavit cælos, et descendit, et caligo sub pedibus ejus.
Той сведе небесата и слезе; И мрак бе под нозете Му.
10 Et ascendit super cherubim, et volavit; volavit super pennas ventorum.
Възседна на херувим и летя; Летя не ветрени крила.
11 Et posuit tenebras latibulum suum; in circuitu ejus tabernaculum ejus, tenebrosa aqua in nubibus aëris.
Положи за Свое скривалище тъмнината, За покров около Си тъмните води, Гъстите въздушни облаци.
12 Præ fulgore in conspectu ejus nubes transierunt; grando et carbones ignis.
О святкането пред Него Преминаха през облаците Му Град и огнени въглища.
13 Et intonuit de cælo Dominus, et Altissimus dedit vocem suam: grando et carbones ignis.
И гръмна Господ от небето, Всевишният даде гласа Си, Град и огнени въглища.
14 Et misit sagittas suas, et dissipavit eos; fulgura multiplicavit, et conturbavit eos.
И прати стрелите Си та ги разпръсна, Да! светкавици в изобилие та ги смути.
15 Et apparuerunt fontes aquarum, et revelata sunt fundamenta orbis terrarum, ab increpatione tua, Domine, ab inspiratione spiritus iræ tuæ.
Тогава се явиха коритата на водите, Откриха се основите на вселената От твоето изобличение, Господи, От духането на дъха на ноздрите Ти.
16 Misit de summo, et accepit me; et assumpsit me de aquis multis.
Прати от височината, взе ме, Извлече ме из големи води.
17 Eripuit me de inimicis meis fortissimis, et ab his qui oderunt me. Quoniam confortati sunt super me;
Избави ме от силния ми неприятел, От ония, които ме мразеха; Защото бяха по-силни от мене.
18 prævenerunt me in die afflictionis meæ: et factus est Dominus protector meus.
Стигнаха ме в деня на бедствието ми; Но Господ ми стана подпорка.
19 Et eduxit me in latitudinem; salvum me fecit, quoniam voluit me,
И изведе ме на широко, Избави ме, защото имаше благоволение към мене.
20 et retribuet mihi Dominus secundum justitiam meam, et secundum puritatem manuum mearum retribuet mihi:
Въздаде ми Господ според правдата ми; Според чистотата на ръцете ми възнагради ме,
21 quia custodivi vias Domini, nec impie gessi a Deo meo;
Защото съм опазил пътищата Господни, И не съм се отклонил от Бога мой в нечестие.
22 quoniam omnia judicia ejus in conspectu meo, et justitias ejus non repuli a me.
Защото всичките Му съдби са били пред мене, И от повеленията Му не съм се отдалечил.
23 Et ero immaculatus cum eo; et observabo me ab iniquitate mea.
Непорочен бях пред Него, И опазих се от беззаконието си.
24 Et retribuet mihi Dominus secundum justitiam meam, et secundum puritatem manuum mearum in conspectu oculorum ejus.
Затова Господ ми въздаде според правдата ми, Според чистотата на ръцете ми пред очите Му.
25 Cum sancto sanctus eris, et cum viro innocente innocens eris,
Към милостивия, Господи, милостив ще се явиш, Към непорочния, непорочен ще се явиш.
26 et cum electo electus eris, et cum perverso perverteris.
Към чистия, час ще се явиш, И към развратния, противен ще се явиш.
27 Quoniam tu populum humilem salvum facies, et oculos superborum humiliabis.
Защото оскърбени люде Ти ще спасиш; А очи горделиви ще смириш.
28 Quoniam tu illuminas lucernam meam, Domine; Deus meus, illumina tenebras meas.
Защото Ти ще запалиш светилото ми; Господ Бог мой ще озари тъмнината ми;
29 Quoniam in te eripiar a tentatione; et in Deo meo transgrediar murum.
Защото чрез Тебе разбивам полк; Чрез Бога мой прескачам стена.
30 Deus meus, impolluta via ejus; eloquia Domini igne examinata: protector est omnium sperantium in se.
Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; Словото на Господа е опитано; Той е щит на всички, които уповават на Него.
31 Quoniam quis deus præter Dominum? aut quis deus præter Deum nostrum?
Защото кой е Бог освен Господа? И кой е канара, освен нашия Бог?
32 Deus qui præcinxit me virtute, et posuit immaculatam viam meam;
Бог, Който ме препасва със сила, И прави съвършен пътя ми,
33 qui perfecit pedes meos tamquam cervorum, et super excelsa statuens me;
Той прави нозете ми като нозете на елените, И ме поставя на високите ми места.
34 qui docet manus meas ad prælium. Et posuisti, ut arcum æreum, brachia mea,
Учи ръцете ми да воюват, Тъй щото мишците ми запъват меден лък.
35 et dedisti mihi protectionem salutis tuæ: et dextera tua suscepit me, et disciplina tua correxit me in finem, et disciplina tua ipsa me docebit.
Ти си ми дал и щит на избавлението Си; Твоята десница ме е поддържала И Твоята благодат ме е направила велик.
36 Dilatasti gressus meos subtus me, et non sunt infirmata vestigia mea.
Ти си разширил стъпките ми под мене; И нозете ми не се подхлъзнаха.
37 Persequar inimicos meos, et comprehendam illos; et non convertar donec deficiant.
Гоних неприятелите си и ги стигнах, И не се върнах, докато ги не довърших.
38 Confringam illos, nec poterunt stare; cadent subtus pedes meos.
Стрих ги, те не можаха да се подигнат; Паднаха под нозете ми.
39 Et præcinxisti me virtute ad bellum, et supplantasti insurgentes in me subtus me.
Защото си ме препасал със сила за бой; Повалил си под мене въставащите против мене.
40 Et inimicos meos dedisti mihi dorsum, et odientes me disperdidisti.
Сторил си да обърнат гръб към мене неприятелите ми, За да изтребя ония, които ме мразят.
41 Clamaverunt, nec erat qui salvos faceret; ad Dominum, nec exaudivit eos.
Извикаха, но нямаше избавител, Към Господа, но не ги послуша.
42 Et comminuam eos ut pulverem ante faciem venti; ut lutum platearum delebo eos.
Тогава ги стрих като прах пред вятъра; Изхвърлих ги като калта на пътищата.
43 Eripies me de contradictionibus populi; constitues me in caput gentium.
Ти си ме избавил и от съпротивленията на людете; Поставил си ме глава на народите: Народ, когото не познавах, слугува на мене,
44 Populus quem non cognovi servivit mihi; in auditu auris obedivit mihi.
Щом чуха за мене, те ме и послушаха; Даже чужденците се преструваха, че ми се покоряват.
45 Filii alieni mentiti sunt mihi, filii alieni inveterati sunt, et claudicaverunt a semitis suis.
Чужденците отслабнаха, И разтреперани излязоха из яките си скривалища.
46 Vivit Dominus, et benedictus Deus meus, et exaltetur Deus salutis meæ.
Жив е Господ, и благословена да бъде Канарата ми, И да се възвиси Бог на избавлението ми,
47 Deus qui das vindictas mihi, et subdis populos sub me; liberator meus de inimicis meis iracundis.
Бог, Който мъздовъздава за мене, И покорява под мене племена,
48 Et ab insurgentibus in me exaltabis me; a viro iniquo eripies me.
Който ме избавя от неприятелите ми. Да! Ти ме възвишаваш над въставащите против мене, Избавяш ме от насилника.
49 Propterea confitebor tibi in nationibus, Domine, et nomini tuo psalmum dicam;
Затова ще Те хваля, Господи, между народите, И на името Ти ще пея.
50 magnificans salutes regis ejus, et faciens misericordiam christo suo David, et semini ejus usque in sæculum.]
Ти си, който даваш велико избавление на царя Си, И показваш милосърдие към помазаника Си, Към Давида и към потомството му до века.

< Psalmorum 18 >